Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Евджанският закон забраняваше на даматите да използват оръжия, включително стрелите с широки плоски остриета и метателните ножове, които предпочитаха мендингските шаруми. Вместо това даматите от племето мендинг използваха боласи и Савас не беше изключение. Тънка защитена верига свързваше две тежки топки от защитено сребро. Савас откъсна крака на един полски демон, след което го преби до смърт със среброто.
Халам от племето шарач използваше капана за алагаи със защитена метална верига, предпочитан от съплеменниците му. Той улови един демон за врата и започна да затяга примката, докато магията не му откъсна главата. Тачин и Мазх от креваките и нанджи бяха набили малки дървени клинове в тоягите си, като стъпала на стълба. Ашия видя как Тачин се изкатери по тоягата си, скочи на десет фута във въздуха, превъртя се и нападна един демон, като скочи зад гърба му. Докато обърканото същество се обърне, той го обсипа с експлозивни удари със сребърните си напръстници.
Те продължиха да обикалят в нощта; Хошками и воините му следваха по-големия му брат, докато Асъм водеше своите дамати братя към славата.
Както и през последните няколко месеца, Алагай Ка не се появи, но беше Новолуние и алагаите бяха повече и по-силни. Имаше и още нещо.
– Нападат стратегически позиции – каза Ашия.
На демоните им липсваше прецизността, която показваха, докато бяха контролирани от мозъците, но се скупчваха около местата, където защитите бяха най-слаби, и нападаха защитените постове, за да разширят обхвата си.
Асъм кимна.
– Може би баща ми е застанал на ръба на бездната, както предсказа майка ми, и е притиснал в ъгъла князете на Ний, но Тя също има кай.
– Мимиците – каза Ашия, стисвайки здраво копието си.
– Мелан предсказа, че ще се срещнем с някой от тях в нощта – съгласи се Асъм и погледна към Ашия. – И в това изпитание, съпруго, двамата трябва да се бием рамо до рамо.
Ашия кимна нетърпеливо. Един от мимиците беше убил Енкидо и в чест на своя учител тя щеше да покаже на този слънцето.
– Тази нощ славата ти е безгранична, съпруже. С гордост ще застана до теб.
Час по-късно без предупреждение дойде и нападението – ръката на един грамаден дървесен демон, обграден от биещи се дамати, се превърна в огромно пипало, увенчано с рога. Ударът му събори на земята половин дузина мъже. Защитите, избродирани със сребърни нишки по робите им, успяха да го омекотят, но всички бяха зашеметени, тръскаха глави и се опитваха с усилие да се изправят дори до седнала позиция.
Хошкамин се втурна да защитава своите братя дамати. Щитовете на воините му можеха по-добре да отразят ударите на мимика, но демонът се завъртя и пипалото му се провря през тесния процеп между щитовете и земята. Един шарум изпищя в агония и всички изпопадаха по земята, мнозина с отрязани крака.
Ашия с облекчение видя, че съдбата бе пощадила Хошкамин. Магията на дама’тингите можеше да лекува почти всичко, но дори тя не можеше да накара онова, което бе отрязано, да порасне отново. Тя се втурна напред и нададе вик с надеждата, че ще отвлече вниманието на съществото от братята ѝ в нощта, докато те се прегрупират.
Асъм я последва, но съпругът ѝ не беше извлякъл никаква магия по време на нощната битка и изоставаше. Което беше добре. Асъм беше надминал всички очаквания, но тъй като единствените му оръжия бяха защитените нокти, той нямаше никакви шансове срещу този враг.
Пипалата се стрелнаха към нея, но Ашия беше готова. Тя избегна първото, прескочи второто и отби третото с щита си, без да намалява скоростта си. Когато се приближи, я нападнаха още две и тя пусна щита си на земята, за да се гмурне между тях.
Претъркули се и отново скочи на крака, използвайки инерцията си за допълнителна сила, когато заби с две ръце копието си в сърцето на демона. Магията избухна, отблъсквайки я назад, и тя почувства как я изпълва сила, каквато никога не беше усещала. Черните очи на мимика се разшириха от изненада и Ашия впери поглед в него, копнееща да види как се стопява нечестивият му живот.
– Еверам ще те изгори в името на Енкидо!
Демонът изпищя и тя се опита да издърпа копието си, за да го забие отново, но установи, че то се е заклещило. Без да отмества поглед от тъмните очи на съществото, Ашия осъзна грешката си.