Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Последва момент на тишина, но после събраните мъже се разкрещяха ликуващо. Дори Хошкамин, шарум ка и поддръжник на Джаян, не се сдържа и вдигна свитата си в юмрук ръка, присъединявайки се към ликуването.
– Шар’дама! Шар’дама! Шар’дама!
Кадживах спеше в детската стая, когато Ашия и Асъм се промъкнаха в покоите си. Асукаджи и останалите дамати бяха отишли при дама’тингите, за да се погрижат за раните си, но Ашия и Асъм, препълнени с открадната магия, вече бяха изцелили всяка своя рана и натъртване.
Нямаше никакво съмнение какви бяха намеренията на Асъм, когато той събори Ашия върху възглавниците. Тя също го почувства и го придърпа към себе си с едната си ръка, докато с другата сваляше воала си, за да го целуне.
Тръпката от битката, гордостта, която изпитваха един към друг, и енергията бушуваха в тях като афродизиак, на който никой не можеше да устои.
Ашия препъна съпруга си, просна го по гръб на леглото и го възседна.
– Казвали са ми, че тези зеленоземски легла може да се използват и за по-добри неща от спането.
Тя го целуна отново. Членът на Асъм стърчеше под робата му като прът на палатка.
– Аз... все още съм пуш’тинг.
Той изстена, когато тя го стисна.
– Утре, може би – отвърна Ашия, събличайки робата си. – Тази нощ си мой съпруг.
Глава 28. Шар’дама
334 сз зима
– Нарушихте декрета ми, както и този на Шар’Дама Ка – каза Ашан, седнал на Черепния трон. Всички усещаха гнева в гласа му и той не беше поза. От мястото си над трона Иневера го виждаше как танцува в аурата му. – За излизането в нощта на Новолунието и воденето на Алагай’шарак. Какво ще кажете в своя защита?
Всички затаиха дъх в очакване на отговора и в стаята се възцари пълна тишина. Тронната зала беше препълнена до пръсване; присъстваха всички дамати от Дара на Еверам, както и висшите шаруми и дама’тинги. Слухът за нощната битка беше достигнал до всяко ухо в града и всички говореха за шар’дама. Иневера се съмняваше, че духът може да бъде върнат обратно в бутилката.
Най-отпред се бяха изстъпили непокорният Асъм и Асукаджи. Зад тях стояха останалите дамати, заедно с дамаджите на съответните племена. Повечето от възрастните мъже бяха пребледнели от гняв и аурите им се пропукваха. Те бяха принудени да приемат синовете на Ахман за свои наследници, но след изчезването на Избавителя и провинението на даматите мнозина се молеха трескаво това да е шансът им да се отърват от момчетата и да си върнат контрола над племената.
Иневера искаше да разреши въпроса насаме, но Ашан, проявявайки нетипична за него упоритост, ѝ беше отказал. Предпочете да държи момчетата на разстояние, защото се страхуваше, че ако им позволи да застанат близо до него, щеше да ги удуши от ярост.
Иневера добре разбираше чувствата му. Балансът на силите в града вече се разместваше като изградена върху пясък структура. Даматите – наследници на Ахман, съвсем скоро бяха облекли бялото, твърде млади и неопитни, за да поемат контрола над племената. Заровете ѝ бяха казали за победата на Джаян при езерото и че той сигурно ще използва триумфа си, за да заяви претенциите си над трона.
Но най-силно я беше наранила Ашия. От синовете ѝ се очакваше да се борят за власт. Лоялността на сестрите по копие трябваше да е абсолютна. Мича и Джарвах не знаеха – това си пролича в аурите им, когато дойдоха при нея – но Ашия беше стояла пред нея, знаейки за плановете на съпруга си, и беше поставила честта на Асъм над дълга към господарката си.
Ала Иневера беше оставила този проблем за по-късно. Асъм си пое дълбоко дъх, за да заговори, и това я изтръгна от мислите ѝ. За разлика от останалите, аурата на Асъм беше спокойна и невъзмутима, той беше убеден в праведността на плана си, сигурен, че Еверам е на негова страна.