Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Джаян не бива да заема трона – каза Ашия. – Трябва да убие баща ми, за да го получи, и няма да управлява мъдро.
Асъм кимна.
– Помогни ми да го спра.
– Как? – попита Ашия. – Ако тази нощ е постигнал победа, не можем да променим нищо, дори и да искаме. А аз няма да ти помогна да откраднеш трона в негово отсъствие. Дамаджата каза своята дума. Шар’Дама Ка ще се върне.
– Заровете казаха, че може да се върне, момиче. А не ще.
– Аз имам вяра – рече Ашия.
– Аз също – съгласи се Асъм. – Не те моля да ми помогнеш да завзема трона, дживах. Само да ми помогнеш да спечеля слава, която да се мери с тази на брат ми, за да може андрахът да отхвърли претенциите му и да остане на власт до завръщането на Шар’Дама Ка.
– Как? – повтори Ашия.
– Сега е Новолуние – отвърна Асъм. – Тази вечер ще изляза навън с моите новопосветени братя дамати и ще се бия срещу алагаите.
– Това е забранено – каза Ашия.
– Трябва да го направя. Чу дама’тингата. Нито дамаджата, нито андрахът могат да попречат на Джаян да седне на трона. Само аз мога да го направя, и то само тази вечер. Утре вече ще е късно. Правя го, защото трябва – додаде Асъм. – За доброто на Красия. За доброто на света. Но се страхувам. – Той ѝ протегна ръката си. – Несъмнено си се чувствала по същия начин в онази първа нощ, докато дамаджата ти нареди да нарушиш евджанския закон и да заявиш рожденото си право да бъдеш шарум. Умолявам те, ако някога си ми била истинска съпруга, застани до мен.
Ашия се поколеба, после пое ръката му.
– Ще застана до теб, съпруже. С гордост.
Когато Иневера влезе в покоите си, Ашия наблюдаваше дамаджата от сенките. Тя остана нащрек и за най-малката опасност за господарката ѝ, но мислите ѝ се рееха в главата ѝ. Неин дълг бе да служи на дамаджата във всичко, но Асъм ѝ беше съпруг и син на Избавителя.
На кого принадлежеше верността ѝ? На Еверам, разбира се, но как би могла тя, която дори не заслужаваше вниманието му, да оценява Неговия план? Не беше ли това работа на дамаджата? Трябваше да я уведоми за плана на Асъм – веднага – и да остави Иневера да прецени.
Но се колебаеше. Може и да не знаеше какъв е планът Му, но гласът на Еверам в сърцето ѝ беше силен и ясен. Шарак Ка наближаваше и в нея нямаше място за онези, които не бяха бойци. Асъм имаше дух на воин, обучение на воин, но на него също му забраняваха да използва уменията си, дори когато силите на Ний се събираха.
Избавителят беше разрешил на кхафитите да се бият, на жените дори. Защо не и на духовниците? Трябваше ли страхливостта на старите да диктува живота на младите, докато алагаите разкъсваха на парчета Дара на Еверам?
Убиеше ли Асъм алагай, повече нямаше спиране. Той беше синът дама на Шар’Дама Ка и дамаджата и славата му щеше да е безгранична. Дори дамаджата нямаше да може да го спре.
Но плановете му можеха да бъдат осуетени до настъпването на този момент, което щеше да струва на Еверам много воини и на Черепния трон щеше да се възкачи едно недостойно момче.
Внезапно Иневера спря и погледна право в Ашия, сякаш сенките, в които се беше притаила тя, изобщо не съществуваха. Ашия замръзна. Тя знаеше, че не може да се скрие от господарката си, но винаги се изнервяше, когато дамаджата поглеждаше право в нея, когато се беше прикрила.
– Добре ли си, дете?
– Няма нищо, дамаджа – отвърна Ашия, която бързо намери центъра си и прогони всичките си страхове и съмнения.
Но Иневера се взря в нея с присвити очи и божественият ѝ Взор разсъблече центъра на Ашия с лекотата, с която се бели лук.
– Предстоящата нощ те притеснява.
Ашия преглътна буцата на гърлото си и кимна.
– Новолуние е, господарке.
– Алагай Ка се опитва да ни излъже да отслабим защитите си, като не се появява – съгласи се дамаджата. – Ти и сестрите ти трябва да бъдете изключително бдителни и бързо да ми съобщите, ако забележите нещо необичайно.
– Ще го направим, дамаджа – отвърна Ашия. – Заклевам се в любовта ми към Еверам и в надеждата си да попадна в Рая.
Иневера продължи да я разглежда внимателно и единственото, което ѝ оставаше, беше да се държи за центъра си. Най-после дамаджата кимна.