Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Асъм се изправи пред него, строен пред мускулестото тяло на Хошкамин; облечен само в коприна, пред най-добрата броня на Хошкамин; без оръжия, докато Хошкамин беше въоръжен с копие и щит от защитено стъкло.
И въпреки това Ашия веднага осъзна, че Асъм има надмощие. Разликата между двамата беше само две години, но това беше много за мъжете, които още не бяха навършили двайсет. Асъм се наведе напред и Хошкамин отстъпи крачка назад.
– Избавителя го няма, за да ме спре – каза тихо Асъм. – Нито по-големият ни брат е тук. – Усмивката му беше опасна, хищническа. – Ти ще опиташ ли?
Не повиши глас, нито направи някакъв заплашителен жест, но Хошкамин видимо пребледня. Той погледна към хората си, като несъмнено си представяше как щеше да бъде опозорен, ако по-големият му брат го набие пред тях, докато носи белия тюрбан.
Хошкамин отстъпи две крачки назад и се поклони с уважение на Асъм.
– Разбира се, че не, братко. Просто имах предвид, че през нощта навън е опасно. Ще ти назнача телохранител...
Асъм махна презрително с ръка.
– Имам всички телохранители, от които се нуждая.
При тези думи дамаджи Асукаджи и братята дамати на Асъм отметнаха наметалата си и белите им роби засияха в защитена светлина. Хошкамин и шарумите ги зяпаха занемели, докато мъжете закрачиха към бойното поле.
Асъм започна пръв, като се устреми към група полски демони, заградени от една част дал’шаруми, съединили щитовете си във V-формация.
Той отиде право при върха на формированието и с жест накара намиращите се там шаруми да отстъпят встрани. Изненадани при вида на дамата, син на Избавителя, те инстинктивно отскочиха назад. Ашия и сестрите ѝ по копие го последваха заедно с Асукаджи и останалите.
Един от демоните побърза да се възползва от пробива във формацията и скочи с рев върху Асъм. Ашия се напрегна, готова да нападне, ако алагаят се окаже твърде силен за почитаемия ѝ съпруг.
Не беше нужно да се притеснява. Асъм избягна с лекота зъбите и ноктите му, сграбчи демона за рогата и завъртя главата му с такава сила, че вратът му се прекърши с трясък. Звукът накара обучените шаруми да подскочат и да се втурнат към него, но Асъм захвърли безжизненото тяло на демона в краката им.
Нападнаха го още два, но Асъм беше готов; сграбчи китката на единия и изпъна крайника нагоре, докато с другата си ръка нанесе удар в раменната му става. След това го преметна във въздуха и го просна на пътя на втория демон, като същевременно с лекота счупи ръката му.
Вторият демон се забави само секунда, докато прегазваше тялото на първия, забивайки нокти в тялото му, но времето бе достатъчно за Асъм да промени позата си и да го сграбчи за китките. Дръпна го силно, падайки назад, и стисна врата му в сгъвката на коляното си, като приближи крака си твърде близо до челюстите на демона. Двамата се затъркаляха по земята, но Ашия знаеше, че съпругът ѝ го стиска силно, а дори алагаите имаха нужда от въздух.
Скоро съществото се отпусна неподвижно и Асъм се изправи. Другият демон изсъска срещу него, придвижвайки се тромаво на три крака. Асъм му изсъска в отговор и пристъпи към него.
– Брадата на Еверам – прошепна Хошкамин, когато демонът отстъпи назад.
Останалите шаруми замърмориха клетви и рисуваха защити във въздуха.
Обърканите демони се поколебаха за миг, но скоро се събраха на групичка и се приготвиха да нападнат заедно, което сигурно щеше да означава край на Асъм.
Той също забеляза действията им и ръката му проряза въздуха.
– Ача!
Асукаджи и останалите дамати нададоха пронизителни бойни викове, вдигнаха оръжията си и се втурнаха към демоните, оставяйки двамата съпрузи заедно.
Ашия се обърна към Мича и Джарвах.
– Съобщете на дамаджата какво видяхте тук. Веднага. Не се отклонявайте, нито се бавете, докато господарката не чуе разказа ви.
Жените се спогледаха, после се поклониха ниско на Ашия и се затичаха към града.
Асъм я погледна с любопитство.
– Много клетви се сблъскаха тази нощ, съпруже – каза Ашия. – Но ако мога, ще ги спазя всичките.
Асъм се поклони.
– Разбира се, съпруго. Не бих и поискал друго от теб. Но трябваше да изчакаш. – Той ѝ намигна. – Най-хубавото тепърва предстои.
Двамата се обърнаха едновременно към полето, където духовниците водеха Алагай’шарак. Асукаджи се вряза в кълбо от демони и жезълът му сякаш удари всичките едновременно. Докато се въртеше, около него проблясваха искри магия.
По-малките братя също се отличиха. Макар да бяха едва на по петнайсет години, те се бяха обучавали в шарусахк, откакто бяха проходили, и всеки един показваше отличителния боен стил на племето си. Маджи, обучен от великия майстор Алеверак, не използваше никакви оръжия освен защитените си нокти и сребърните напръстници. Той остави демона, срещу който се беше изправил, да свърши по-голямата част от работата – захранването с енергия на тежките удари, които го отблъснаха назад.