Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Свети андрахо – каза той, покланяйки се ниско пред Ашан, – шарумите, които придружиха теб и баща ми до срещата с племето на Хралупата, говорят, че ти си водил Алагай’шарак заедно с тях. Така ли е?
Думите му предизвикаха шум в залата; даматите ахнаха и започнаха да си шепнат.
Ашан присви очи.
– Шар’Дама Ка нареди да го последвам в битката и аз се подчиних; защитавах се, като спъвах алагаите и ги хвърлях пред копията на шарумите. Не съм хващал защитено оръжие и не съм убивал.
– И въпреки това честта ти е безгранична – каза Асъм. – Аз също не използвах оръжия. Първия алагай убих само със шарусахк, без магия, която да ми помага. Едва след като Ний изпрати своя кай срещу нас, аз се сражавах като баща ми, обръщайки собствената им сила срещу тях.
Тълпата отново зашумя.
– И въпреки това направи онова, което баща ти забрани – напомни му Ашан. – Тук, в тази зала, той ти забрани да се биеш по Новолуние.
– Баща ми издаде този декрет, за да ме накаже заради арогантността ми – отвърна Асъм, привличайки изненаданите погледи на всички. И наистина всички синове на Ахман бяха арогантни, макар че, доколкото Иневера знаеше, никой не си го признаваше. – Съпругата ми излизаше в нощта, за да убива алагаи по заповед на дамаджата. – Той вдигна глава, срещайки погледа на Иневера. – Без да ме предупреди за това. Кой съпруг не би се разгневил? Кой мъж не би се засегнал? Говорих под влиянието на гнева и се опитах да ѝ отнема копието.
Асъм се обърна към насъбралите се красиянци.
– Но сбърках! Не е правилно да отказваш тази чест на никой, който желае да се изправи срещу Ний и да се бие в Шарак Ка. Защото, братя и сестри, Шарак Ка приближава! Майка ми предсказа, че Избавителят е отишъл на ръба на бездната на Ний и когато се върне, по петите ще го следват нейните сили! Армиите на Избавителя трябва да са готови за този ден, да застанат силни зад гърба му, когато се обърне с лице към ордата и прочисти веднъж завинаги покварата ѝ от лицето на Ала! – Той се обърна към Ашан. – Защо ние, даматите, изучаваме цял живот шарусахк? За да набиваме волята ни в шарумите и кхафитите? Това не е пътят на Еверам. Нито е пътят на Шар’Дама Ка. Всеки път баща ми попълваше силите си от най-неочаквани места. Кхафити. Чини. Жени. Създаването на шар’дама беше неизбежно, свети андрахо. Баща ми ми отказа честта да ме научи на това, но аз сам се научих. Израснах. И сега, когато баща ми е изправен пред изпитание далеч от тук, дълг на всеки дама е да води народа му в негово отсъствие.
Погледът му отново се плъзна по тълпата.
– Така че във втората нощ на Новолунието призовавам всички дамати да се включат в борбата, да изцапат белите си роби с демонска сукървица и да изпратят послание на генералите на Ний, че ние от Красия не проявяваме слабост в нощта. Че ние сме силни не само когато Избавителят е с нас, а и когато е необходимо да сме силни и сами. Всяка шарумска част има съветник дама. Излезте заедно с тях в нощта и вижте сами колко добра работа вършат, какви жертви правят. Обединете се в Алагай’шарак и се превърнете в онова, за което сте били създадени от мига, когато сте застанали за пръв път в недрата на Шарик Хора и сте започнали шарукин!
Думите му бяха посрещнати с рев, някои дамати и дамаджи възразяваха, но мнозина изразяваха подкрепата си, нетърпеливи да получат честта, която им предлагаше Асъм.
– Трябва да го подкрепиш – прошепна Иневера в обицата на Ашан.
Беше му го казвала и преди, но сега той нямаше друг избор. Когато Ахман им беше върнал бойните защити и беше започнал истинската битка срещу Ний, андрахът и дамаджите се бяха противопоставили от страх, че ще изгубят властта си. Шарумите ги напускаха на тълпи и се сбираха в Лабиринта, призовани от Ахман. Ако се противопоставеха на Асъм, щеше да е само въпрос на време, преди той да направи същото.
Ашан се гневеше на синовете си, но не беше глупак и също го разбираше.
– В думите ти има мъдрост, сине мой. Кръвта на брат ми Ахман, Шар’Дама Ка, е силна в теб. Във всички вас. Вие почитате Еверам с думите си. – Той стана от Черепния трон. – Аз също ще изляза да се бия тази нощ и да окървавя робата си.
– Както и аз. – Старият еднорък Алеверак пристъпи напред. – Твърде дълго даматите се криха като жени в Подземния град, докато шарумите проливаха кръвта си в нощта.
И други започнаха да пристъпват напред, някои със страст, други, както подсказваха аурите им, от страх, че ще бъдат наречени страхливци. Вятърът беше задухал и никой не можеше да му се опре.