Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл

Ашия притискаше малкия Каджи към гърдите си, докато наблюдаваше как Асъм и Асукаджи се приготвят за наближаващата нощ.

Самата тя се подготви бързо и ефективно благодарение на продължавалите години наред тренировки. Оръжията и бронята ѝ бяха намаслени и подредени. Макар че в частните си покои тя носеше обикновена копринена роба, можеше за секунди да навлече бронята и да бъде готова за бой.

Но братът и съпругът ѝ крачеха напред-назад и се кипреха като жени. Ръцете им бяха плътно увити в бяла коприна, с оставени открити само кокалчетата. Асъм беше изрисувал бойни защити върху ноктите на показалеца и палеца на Асукаджи и беше положил прозрачен лак върху тях, за да ги втвърди и защити.

Асукаджи стисна юмруци и направи поредица шарукин с прецизността на майстор, раздвижвайки пръстите си в различни комбинации от защити.

– Опитай със среброто – каза Асъм.

Асукаджи кимна, отиде до лакираното дървено сандъче върху тоалетната масичка. Вътре имаше две парчета лакирано защитено сребро, оформено така, че да може да се нахлузва върху пръстите. Така не само предпазваше кокалчетата му, но и даваше на брат ѝ юмруци, които щяха да се стоварват върху алагаите като гръмотевици.

Асукаджи отново се захвана с шарукин, извършвайки движения, чрез които щеше да извлече максимума от новите си оръжия.

– Сега това – каза Асъм, като грабна жезъла камшик от стойката и му го подхвърли.

Жезълът камшик беше великолепно оръжие – дълга шест фута гъвкава пръчка, върху която бяха резбовани мощни защити, а от двете страни имаше тапи от защитено сребро. Асукаджи го улови и го завъртя, вписвайки го в своя шарукин. Жезълът се въртеше по-бързо, отколкото простото око можеше да проследи, и в ръцете на майстор гъвкавото дърво можеше да се огъва и да нанася удари около защитите, които биха отблъснали обикновено оръжие.

Ашия погледна към Асъм, който носеше само своята алагайс­ка опашка, оръжието на даматите. Зъбците ѝ сигурно бяха защитени, но тя изглеждаше незначителна пред безбройните оръжия, които брат ѝ се канеше да вземе в нощта.

– Ами ти, съпруже? – попита Ашия. – Дори не си изрисувал ноктите си. Кое от оръжията на даматите ще вземеш за Алагай’шарак?

Асъм измъкна камшика от колана си и го окачи на кукичката на стената.

– Никое. Тази нощ ще се бия така, както се би ти в нощта, когато шарум’тингите се разкриха.

Ашия прикри изненадата си.

– Ще се биеш с копие и щит, като почитаемия ти баща?

Асъм поклати глава.

– Копието е забранено на даматите, а щитът само ще ме забави, когато трябва да действам бързо.

Ашия го погледна и постепенно започна да разбира.

– Съпруже, нали не искаш да кажеш, че ще се биеш само с шарусахк?

– Баща ми го направи, когато беше просто кай – отвърна Асъм.

Ашия знаеше историята. Една от първите легенди при възхода на Шар’Дама Ка.

– Но почитаемият ти баща е прекарал няколко години в Лабиринта, а самият той е казвал, че това е била последната му възможност. Да излезеш невъоръжен при Новолуние, е...

– Лудост – съгласи се Асукаджи, но Асъм го изгледа гневно и той наведе очи.

– Всеки може да убива алагаи с оръжие – каза Асъм. – Моите братя шаруми го правят всяка нощ. Няма да е достатъчно, ако искам да спечеля слава, която да се мери в братовата ми. – Той сви в юмрук едната от бинтованите си ръце. – Еверам или ще пожелае да спечеля, или няма.