Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Ала Сузана не обърна никакво внимание на това странно и неочаквано резюме.
— Явно в крайна сметка не е обезглавил дясната си ръчичка — подхвърли тя. — Какви бяха тия трима стивънкинговци?
— Просто фалшебство — вдигна рамене старецът. — Ще ме убиете ли? Давайте. Единственото, което искам, е да го направите бързо. Не съм добре, както и сами виждате.
— Имаше ли нещо вярно в това, което ни каза? — попита безногата жена.
Старческите му очи я изгледаха с празно изумление.
— Всичко беше вярно — каза той и пристъпи напред по моста, където други двама старци — негови отдавнашни помощници, каза си Сузана — лежаха проснати на камъните. — Всичко, с изключение на една лъжа… и това. — При тези думи той срита кошовете, така че съдържанието им се изсипа навън.
Ужасена, тъмнокожата жена изкрещя. Ко мигновено застана пред нея, разперил късичките си крачка и навел ниско озъбената си муцуна.
— Всичко е наред — промълви тя с разтреперан глас. — Просто малко се… стреснах.
Плетеният кош, който изглеждаше пълен с най-различни печени меса, всъщност съдържаше разложени човешки крайници — опърлено прасе, както се оказа в крайна сметка, и то в ужасно състояние; плътта бе синьо-черна и гъмжеше от личинки.
Що се отнася до другия кош, там нямаше никакви дрехи. След като Файмало го прекатури, пътешествениците зърнаха лъскаво кълбо умиращи змии. Блещукащите им очи бяха помътнели, а раздвоените им езици се стрелкаха апатично напред-назад; някои дори бяха престанали да се движат.
— Щяхте да ги съживите мигновено, ако ги бяхте допрели до кожата си — каза Файмало с явно съжаление в гласа си.
— Не си очаквал, че това ще се случи, нали? — попита Роланд.
— Не — призна старецът и приседна на моста, въздишайки тежко. Една от змиите се опита да пропълзи в скута му, ала той я отблъсна назад с нетърпелив и същевременно небрежен жест. — Но ми беше заповядано да направя така.
Сузана се загледа в труповете на другите двама със смесица от любопитство и страх. Фиймало и Фумало — сега просто двама мъртви старци — се разлагаха с неестествена бързина; съсухрената им, подобна на пергамент кожа хлътваше към костите, а от зейналите пори сълзеше зловонна гной. Докато ги наблюдаваше, очните ябълки на Фиймало щръкнаха като двоен перископ, придавайки учуден вид на покойника. Част от змиите се загърчиха около разлагащите се трупове, а останалите се напъхаха в коша с личинките, търсейки по-топли местенца, където да се свият. Все пак процесът на разложение бе свързан с отделяне на определена топлина и Сузана си каза, че навярно и тя би се почувствала изкушена от гниещите меса, ако беше змия например.
— Ще ме убиете ли? — попита Файмало.
— Не — поклати глава Стрелеца, — защото задълженията ти не са привършили. Скоро ще имаш още един посетител.
Министър-председателят на Пурпурния крал погледна нагоре, а във воднистите му очи проблесна искрица интерес.
— Твоят син?
— Моят и на господаря ти. Ще му предадеш ли нещо от мен?
— Ако съм жив, можеш да разчиташ на това.
— Кажи му, че съм стар и хитър, докато той е само млад. Кажи му, че ако се откаже, може да поживее още известно време, ала ще трябва да се задоволи само с мечтите си за отмъщение… макар че не зная да съм му сторил нещо, заради което да ми отмъщава. И му кажи, че ако продължи по пътя си, ще го убия, както възнамерявам да убия и Червения му баща.
— Ти или слушаш и не чуваш, или чуваш и не щеш да възприемеш — каза Файмало. Сега, след като собствената му хитрост бе разкрита (уфът се оказа пенсиониран автор на реклами от Ню Йорк), той изглеждаше сломен и грохнал. — Не можеш да убиеш създание, което вече се е самоубило. Нито пък можеш да влезеш в Тъмната кула, защото има само един вход, а балконът, където е затворен Изгубения, е над него и осигурява идеална позиция за обстрел. Пурпурният крал има предостатъчно оръжия — само сничовете му са достатъчни да ви открият и да ви накълцат на парчета, преди да сте прекосили и половината поле с рози.
— Остави ние да се тревожим за това — отвърна Роланд и Сузана си каза, че думите му бяха съвсем на място; тя вече се тревожеше. — Що се отнася до теб, ще предадеш ли съобщението ми на Мордред, когато го видиш?
Файмало махна примирено.
— Не ми размахвай ръка, глупако — намръщи се Стрелеца. — Искам да го чуя от устата ти.
— Ще предам съобщението ти — рече министър-председателят, след което добави: — Ако го срещна и проведем съвещание.
— Ще го видиш — заключи Роланд. — Всичко добро, сай — добави и тъкмо понечи да се обърне, когато Сузана го хвана за лакътя. Той се спря.