Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Закълни ми се, че всичко, което ни каза, беше вярно — обърна се тя към грозното създание, свило се на покрития с калдъръм мост. Враните се бяха поуспокоили и ги наблюдаваха със студените си очи от мостчетата и кулите. Тъмнокожата жена нямаше никаква представа какво възнамеряваше да докаже или да научи с този въпрос. Щеше ли да различи лъжите му? Навярно не. Въпреки това продължи да го притиска: — Закълни се в името на баща си и в лицето му!
Старецът вдигна дясната си ръка — дланта му бе обърната към тях и Сузана видя, че дори там кожата му не бе пощадена от кървящите язви.
— Заклевам се в името на Андрю Джон Корнуел от Тиога Спрингс, Ню Йорк. Както и в лицето му. Кралят на този замък наистина полудя и наистина унищожи магьосническите сфери, които се бяха озовали в ръцете му. Наистина застави прислужниците си да вземат отрова и наистина ги гледа, докато агонизираха. — Сетне посочи към коша с разложеното месо. — Откъде според теб се сдобих с тези неща, Черна птицо? От някоя месарница за канибали?
Безногата жена реши да не обръща внимание на сарказма му.
— Той наистина тръгна към Тъмната кула. Изгубения е като кучето от онази стара приказка, което хем не може да използва за нищо сламата, хем не иска да я даде на никого. Не ви излъгах даже и за съдържанието на кошовете — просто ви показах какво има вътре и ви оставих сами да направите изводи.
Циничната му усмивка породи у Сузана желанието да му каже, че Роланд бе предугадил ситуацията още от самото начало, но реши, че не си струва.
— Казах ви само една явна лъжа — каза някогашният Остин Корнуел. — Че са ме обезглавили.
— Доволна ли си, Сузана? — попита Роланд.
— Да — кимна тя, макар че не се чувстваше така. — Да вървим.
— Качвай се тогава в луксозното такси на Хо Фат и не му обръщай гръб, докато не го изгубим от поглед. Вече знаем колко е коварен.
— Не думай — въздъхна безногата жена и послуша заръката му.
— Дълъг живот и приятни нощи — извика Файмало от мястото, където си седеше, заобиколен от гърчещи се, умиращи змии. — Дано Исус Човека се грижи за вас и за целия ви клан. И дано проявите малко разум, преди да е станало прекалено късно, и да се откажете овреме от Тъмната кула!
ШЕСТ
Щом се върнаха до мястото, където се бяха отклонили от Пътя на Лъча, за да отидат до замъка на Пурпурния крал, Роланд спря за няколко минути, за да си починат. Беше се появил слаб ветрец и вимпелите потрепваха. Вече й се струваха стари и избелели. На мястото на плакатите на Никсън, Лодж, Кенеди и Джонсън се виждаха стари графити. Цялото фалшебство — доколкото Пурпурният крал бе способен на подобни неща — бе изчезнало.
„Долу маските, долу маските — помисли си уморено тъмнокожата жена. — Купонът бе страхотен, ала свърши… и Алената смърт се възцарява над всичко.“
Тя докосна пъпката до устата си и погледна върха на пръста си. Очакваше да види кръв или гной. За нейно облекчение нямаше нищо.
— Повярва ли на нещо от онова, което ни каза? — попита Сузана.
— Почти на всичко — отвърна Роланд.
— Значи е там. В Кулата.
— Не вътре в нея — уточни Стрелеца, — а е заклещен отвън. — Той се усмихна. — Има голяма разлика.
— Ако наистина е там, какво ще правим?
— Не зная.
— Смяташ ли, че ако се добере до револверите ти, ще може да влезе вътре и да се изкачи до върха?
— Да — отговори веднага мъжът.
— И какво ще сториш по въпроса?
— Няма да му позволя да ми ги отнеме — рече Роланд с такъв тон, сякаш това се разбираше от само себе си. Все забравяше колко буквално разсъждава нейният дин. За всичко.
— Мислиш си как да погодиш капан на Мордред в замъка.
— Да — призна Стрелеца, — но като се има предвид какво открихме тук и какво ни казаха, мисля, че по-добре ще е да продължим по пътя си. Виж.
Той извади часовника си и отвори капака. Отброяващата секундите стрелка продължаваше да описва самотните си окръжности. Скоростта й същата ли беше обаче? Тъмнокожата жена не знаеше със сигурност, ала не мислеше така. Тя повдигна вежди.
— През повечето време е наред — каза нейният дин, — ала не и през цялото. Мисля, че губи по една секунда на всеки шести или седми оборот, което означава между три и шест минути на ден.
— Това не е много.
— Не е — съгласи се Стрелеца и прибра часовника си, след което допълни: — но това е само началото. Нека Мордред прави, каквото си поиска. Тъмната кула се издига отвъд бялата шир и смятам скоро да я достигна.
Сузана разбираше прекрасно нетърпението му; надяваше се само това да не отслаби бдителността му. Станеше ли така, младостта и неопитността на Мордред Дисчейн повече нямаше да имат значение. Ако Роланд направеше грешка в критичния момент, нито тя, нито той, нито пък Ко щяха да зърнат някога тази Тъмна кула.