Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Това ти го казваш — обади се Сузана с тон, който повече прилягаше на Фумало.
— Без значение дали думите ви са верни или не — каза Роланд, — възнамерявам да продължа. Защото съм се зарекъл.
— На кого си се зарекъл? — избухна Файмало. За пръв път, откакто бе застанал пред тях, той раздели дланите си и ги използва, за да отметне косата от челото си. Този незначителен жест изрази разочарованието му по достатъчно красноречив начин. — Защото няма никакво пророчество за подобен обет — мога да ти гарантирам това!
— Няма и да има — отвърна невъзмутимо Стрелеца. — Зарекъл съм се пред себе си и смятам да изпълня клетвата си.
— Този човек е побъркан като Изгубения Червен — отбеляза Фумало, явно впечатлен от това.
— Добре — каза Файмало, въздъхна и отново преплете пръсти. — Направих всичко, което можах. — След което кимна на другите две трети от себе си, които го гледаха внимателно.
Двамата двойници на Стивън Кинг застанаха на едно коляно — Фиймало прегъна дясното, а Фумало — лявото. Сетне вдигнаха капаците на плетените кошове, които бяха донесли, и ги сложиха на земята. Това напомни на Сузана за момичетата от телевизионните състезания, които показват наградите на участниците.
В единия кош имаше изобилие от храна — печено пиле и свинско, телешки бутове и огромни парчета шунка. Тъмнокожата жена усети как стомахът й се разширява, сякаш искаше да погълне всичко това, и с неимоверни усилия на волята успя да потисне стенанието, надигащо се в гърлото й. Устата й преливаше от слюнка и тя вдигна ръка, за да се избърше. Тримата двойници на Кинг със сигурност знаеха как се чувства, ала поне можеше да ги лиши от удоволствието да гледат как сребристото доказателство за глада й се стича по устните и брадичката й. Ко излая силно, но не помръдна от мястото си до левия крак на своя дин.
Другият кош бе пълен с дрехи — най-отгоре се виждаха два дебели вълнени пуловера, един зелен и един червен. Коледни цветове.
— Има още и топло памучно бельо, боти с пухкава подплата и ръкавици — каза Фиймало. — В Емпатика е страшен студ по това време на годината, а на вас ви предстоят месеци път.
— В края на града ви оставихме и една лека алуминиева шейна — добави Файмало. — Можете да я натоварите на количката си, а след като достигнете до заснежените земи, да я използвате по предназначение.
— Сигурно се чудите защо правим всичко това, след като не одобряваме пътуването ви — каза Фиймало. — Истината е, че сме ви благодарни, задето останахме живи…
— Наистина си мислехме, че е свършено с нас — прекъсна го Фумало. — Както би казал Еди, „мачът е ясен“.
От тези думи също я заболя… но не толкова, колкото от вида на храната или дрехите… Как й се искаше да грабне един от тези пухкави пуловери и да го облече! Сигурно щеше да й стигне чак до средата на бедрата.
— Реших да поговоря с вас и да се опитам да ви разубедя — рече Файмало — единственият, който говореше за себе си в първо лице единствено число, отбеляза тъмнокожата жена. — И ако не успея, поне да ви дам провизиите, от които се нуждаете, за да продължите напред.
— Не можете да го убиете! — избухна Фумало. — Не разбираш ли това, дървена главо такава! Най-много да направите някоя прибързана глупост и да паднете в мъртвешките му ръце! Как можеш да си толкова загу…
— Стига! — прекъсна го Файмало с благ тон и левият двойник на Стивън Кинг веднага се усмири. — Той вече е взел решението си.
— Какво ще правите — попита Роланд, — след като ние продължим по пътя си?
Тримата вдигнаха едновременно рамене, след което Файмало — така нареченият „свръхаз“ на уфите — рече:
— Ще чакаме. Ще чакаме да видим дали матрицата на битието ще продължи да съществува или не. Междувременно ще се опитаме да почистим Le Casse и да да върнем предишния му блясък. Може отново да стане красив. С това според мен съвещанието ни приключи. Вземете даровете си заедно с нашите благодарности и най-добри пожелания.
— Дадени неохотно, ала нейсе — процеди Фумало и се усмихна. Усмивката му бе смущаваща и неочаквана.
Сузана беше готова да се втурне към кошовете. Колкото и да бе гладна за прясна храна (за прясно месо), всъщност пуловерите и топлото бельо я изкушаваха най-много. Въпреки че провизиите им вече се топяха (и най-вероятно щяха да се стопят окончателно, преди още да прекосят онова място, което уфите наричаха Емпатика), в луксозното такси на Хо Фат все още се намираха консерви с риба тон, печен боб и телешка яхния с царевица и те бяха сити. Студът обаче беше нетърпим. Той проникваше все по-надълбоко в тялото й, сякаш искаше да сграбчи сърцето й в ледените си пръсти.