Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Фумало (с нескрито задоволство, от което на Сузана й се повдигна):
— Някои от тях умряха, докато молеха за вода. Явно Изгубения им беше дал отрова, от която човек доста ожаднява, хе-хе. А ние си мислехме, че сме следващите!
В този момент десният двойник на Стивън Кинг най-накрая се поддаде ако не на гнева, то поне на честолюбието си:
— Ако обичаш, ще ме оставиш ли аз да разкажа това, за да могат нашите гости най-накрая да решат дали да продължат по пътя си, или да се върнат обратно?
— Глей кви сме шефове само! — изсумтя Фумало и млъкна. Над тях крепостните врани се размърдаха, без да ги изпускат от поглед. „Най-вероятно очакват да падне голямо угощение от онези, които останат на този мост“, помисли си Сузана.
— Той имаше шест от запазените магьоснически сфери — каза Фиймало. — И още докато бяхте в Кала Брин Стърджис, Изгубения съзря нещо в тях, което го накара окончателно да полудее. Не знаем със сигурност какво беше то, защото на нас не ни бе позволено да надзърнем, — ала предполагаме, че е ставало въпрос за успеха ви не само в Кала, но и за по-нататъшната ви победа — тази в „Алгул Сиенто“. Ако наистина е било така, лесно можете да си представите как плановете му да срине Кулата, като разруши Лъчите, са станали на пух и прах.
— Разбира се, че е било така — рече тихо Файмало и двамата стивънкинговци на моста веднага се завъртяха към него. — Просто няма как другояче да е станало. Това, което го е накарало да обезумее, са двата взаимноотричащи се импулса — да срине Кулата и да се добере дотам преди теб, Роланд… за да се изкачи до върха й и да я унищожи… или да я управлява. Не съм сигурен дали изобщо се е опитал да я разбере някога — единственото, което иска, е да те изпревари и да отмъкне под носа ти това, към което се стремиш. Тези неща винаги са го интересували.
— Без съмнение би ти доставило удоволствие да разбереш, че той бълнуваше и проклинаше името ти в седмиците преди да строши безценните си играчки — каза Фиймало. — Как започна да се страхува от теб, доколкото може да се страхува.
— Не и на него — възрази Фумало. — Никакво удоволствие няма да изпита този тук. Той побеждава с не по-голяма охота, отколкото губи.
— Когато Червеният крал видя, че „Алгул Сиенто“ ще падне пред вас, той разбра, че останалите Лъчи ще се възстановят — рече Файмало. — И нещо повече! Че впоследствие двата оцелели Лъча отново ще създадат другите Лъчи, изграждайки ги километър по километър и колело по колело. А ако това се случи, значи и…
Стрелеца кимна. В очите му Сузана видя съвършено ново изражение — на приятна изненада. „Може би все пак знае как да побеждава“ — помисли си тя.
— Значи и онова, което се е променило, може да се върне в предишното си състояние — завърши Роланд. — Може би това се отнася за Средния свят и Вътрешния свят. — Той направи кратка пауза. — Или дори за Гилеад. Светлината. Бялото.
— Никакво „може би“ — каза Файмало. — Ка е колело и ако колелото не се счупи, то ще се върти вечно. Освен ако Пурпурният крал не стане или Властелин на Кулата, или неин Върховен Екзекутор, всичко ще се върне в прежното си състояние.
— Лудост — каза Фумало. — И то разрушителна лудост. Ала, разбира се, Големия Червен винаги е бил безумната страна на Ган. — Той се усмихна самодоволно на Сузана и подхвърли: — Ето това са фройдистки разсъждения на тема суперего, Черна птицо.
— И след като сферите бяха разрушени и дойде краят на кланетата… — опита се да продължи Фиймало.
— Ето това искаме да разберете — прекъсна го левият двойник на Стивън Кинг. — Освен ако главите ви не са прекалено дебели, за да зацепят за кво става дума.
— И след като приключи с всичко това, той се самоуби — обади се Файмало и двамата му двойници мигом се обърнаха към него, сякаш не можеха да постъпят другояче.
— С лъжица ли го направи? — попита Роланд. — Защото така твърдеше пророчеството, с което аз и приятелите ми израснахме. Помня, че бяха някакви безсмислени стихове.
— Точно така — рече Файмало. — Мислех си, че е прерязал гърлото си с нея, защото ръбът на вдлъбнатата й част беше заострен (също като на някои чинии, ако ме разбирате — ка е като колело и винаги идва там, откъдето е започнала), но се оказа, че всъщност я е глътнал. Глътнал я е, можете ли да си представите? Огромно количество кръв се изля от устата му. Порой от кръв! Сетне той възседна най-големия си сив кон — нарича го Ние заради страната на сънищата — и го пришпори на югоизток към бялата шир на Емпатика само с една малка торбичка, закачена на седлото му! — Той се усмихна. — Тук имаше изобилни запаси от храна, ала той нямаше нужда от тях, нали разбирате? Изгубения вече не се храни.