Тъмната кула

— Е? — попита търпеливо Файмало. — Няма ли да дойдете и да вземете даровете, които съм ви приготвил? Трябва да дойдете, ако искате, защото аз не мога да се приближа повече — точно там, където стоят Фиймало и Фумало, минават смъртоносните ограждения на Краля. Вие можете да я преминете, но ние — не.

— Благодарим ти за любезността, сай, но се боя, че ще ти откажем — рече Роланд. — Имаме си храна, а дрехите ни чакат малко по-нататък, макар и още да са на гърбовете на дивеча, който ще си уловим. Пък и в интерес на истината не е чак толкова студено.

— Така е — съгласи се Сузана, усмихвайки се на трите еднакви — и еднакво озадачени — лица. — Хич даже.

— Ние продължаваме — заяви Стрелеца и се поклони още веднъж над подгънатия си крак.

— Казваме ви благодаря и ви желаем всичко добро — добави безногата жена и отново разпери въображаемите си поли.

Двамата стрелци се обърнаха и в същия миг Фиймало и Фумало, които продължаваха да стоят коленичили на един крак, бръкнаха в кошовете пред тях.

Сузана нямаше нужда от наставления какво да прави. Тя издърпа светкавично револвера от колана си и застреля този вляво — Фумало — в момента, в който той измъкваше някакво сребристо оръжие с дълга цев от плетения кош. От дулото му висеше нещо подобно на шал. Роланд също извади своя шестострел от кобура си и натисна спусъка с мълниеносна бързина. Враните над тях се разхвърчаха във въздуха, моментално затъмнявайки небето. Фиймало, който държеше друго от сребърните оръжия, се строполи бавно върху коша с храна — на лицето му бе изписано недоумяващо изражение, а в средата на челото му чернееше дупка от куршум.