Слуга на Империята

— Господарке, успокой се. Ще живее, макар че ще си има хубава колекция белези. Може да накуцва и ще му трябва доста време, докато може да използва напълно лявата си ръка. Мускулите са лошо посечени.

— Храбрият Кевин. — Гласът на Мара трепереше. — Той ме спаси. Глупостта ми едва не го уби.

Люджан я погали отново, почти с нежност, и каза:

— Жалко, че този мъж е роб. Такъв кураж заслужава само най-високата чест.

Въздухът изведнъж стана болезнен за дишане. Мара извърна лице и потрепери. Може би плачеше беззвучно от жал. И да го правеше, офицерът никога нямаше да издаде срама й. Някак разбираше, че болката не произтича само от спасяването й на косъм в тази долчинка. А трайната му обич и преданост нямаше никога да му позволи да признае, че господарката му се е издала в момент на слабост. Войниците наоколо бързо си намериха задачи по-настрани.

Господарката на Акома плачеше за Кевин, чийто дързък дух беше пленил нейния и чиито действия най-сетне я бяха накарали да разбере, че той не е и никога няма да е роб.

Трябваше да го освободи, а това не можеше да стане в границите на империята Цурануани. За да му отдаде дължимото, за да го признае като мъж, трябваше да го изгуби завинаги. А това щеше да е най-трудното, което бе предприемала някога.

Прегрупирането след засадата в гората отне по-голямата част от деня. Телата на убитите воини трябваше да бъдат прибрани на импровизирани носилки за ритуалното изгаряне у дома. Вражеските мъртви бяха оставени за храна на джагуните и други месоядни същества. Люджан изпрати съгледвачи и те се върнаха от уговореното място на срещата с донесения, че Ханку не се виждат никакви.

Мара понесе лошо тази новина: предложената й среща с лорд Ксалтепо се оказваше несъмнено фалшива и най-вероятно бе заговор на Минванаби. Вече се тревожеше не само за раните на Кевин.

— Тасайо не удря само веднъж — каза тя на Люджан, щом сумракът се сгъсти. — Въпреки че ранените ни ще страдат, докато ги носим, трябва да се върнем вкъщи възможно най-бързо.

Люджан кимна и бързо подготви войниците за тръгване. Изтощени от боя и превързани, тримата оцелели от първоначалната охрана на Мара получиха почетни места в челото на колоната. Кевин и двама ранени на носилки бяха зад тях, следваха доблестно загиналите. Мара настоя да тръгне пеша. Носачите й бяха живи, но понеже бяха обучени да носят товари, без да друсат, им повериха ранените.

Господарката на Акома тръгна до своя изпаднал в безсъзнание личен роб. На Кевин му бяха дали упойващо лекарство заради болката и той спеше дълбоко. Тя държеше непревързаната му ръка и настроението и се люшкаше между болезнената тъга и гнева.

Нямаше нужда да я предупреждават, че Тасайо е компрометирал шпионската мрежа на Аракаси. Беше видяла само нарастващата си сила, беше се заблудила да мисли, че естествено й се полага по-малки фамилии да се домогват до благоразположението й. Накоя я беше предупредила. Кейоке съвсем подчертано беше избягвал да й се противопоставя, точно за да може да е свободен да предотврати гибелния капан, който толкова глупаво бе позволила да й заложи Тасайо.