Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Жестоко е!
Видя, че майка му закри очи, а Уинифред се наведе към леглото. Жени! Те умееха да приемат всичко много по-добре, отколкото мъжете. Направи още една стъпка към баща си. Джеймс не беше се бръснал три дни, устните и брадичката му бяха обрасли с брада, бяла почти като челото му. Тя смекчаваше чертите на лицето, придаваше му странен, вече неземен вид. Очите се отвориха. Соумс се приближи още повече и се наведе. Устните помръднаха.
— Тук съм, татко.
— Хм… какво… какво ново? Никой не ми… — гласът заглъхна; лицето на Соумс се изкриви от вълнение, не можеше да проговори. Да му каже ли?… Да. Но какво? Направи невероятно усилие, стисна устни и каза:
— Добри новини, мили, добри: Анет има син.
— О! — Неизразим звук, ужасен, изпълнен с облекчение, мъка и тържество… Вик на дете, получило, каквото желае. Очите се затвориха, тежкото дишане се поднови. Соумс се отдръпна към стола, отпусна се тежко на него. Лъжата, която беше изрекъл, основана на дълбоката, подсъзнателна увереност, че след смъртта си Джеймс не ще узнае нищо, му бе отнела за момент всяко друго чувство. Ръката му докосна нещо. Голият крак на баща му. В борбата за въздух той го бе извадил над завивката. Соумс взе в ръка този изстинал, лек, изтънял крак, съвсем бял и съвсем студен. Какъв смисъл да го скрие, да завие нещо, което скоро още повече ще изстине? Топлеше го машинално с ръка, заслушан в мъчителното дишане на баща си, докато си възвърна способността да чувства. Тихо, бързо, заглушено изхлипване се изтръгна от Уинифред, но майка му седеше неподвижно, заковала поглед в Джеймс. Соумс направи знак на сестрата.
— Къде е докторът? — прошепна той.
— Сега изпратихме за него.
— Не можете ли да направите нещо против задушаването?
— Само инжекции; но той не ги понася. Докторът каза, че докато се бори…
— Той не се бори — прошепна Соумс. — А само бавно се задушава. Това е ужасно.
Джеймс се размърда неспокойно, сякаш разбираше какво говорят. Соумс стана и се наведе над него. Джеймс раздвижи леко двете си ръце и Соумс ги взе в своите.
— Иска да го поизправим — прошепна сестрата.
Соумс го поповдигна. Мислеше, че го повдига леко, но по лицето на Джеймс пробягна почти гневно изражение. Сестрата оправи възглавниците. Соумс пусна ръцете, наведе се и целуна баща си по челото. Когато се изправи отново, очите на Джеймс устремиха в него последна искрица, стаена все още негде в глъбините на съзнанието му. „Свършено е с мене, моето момче — казваше сякаш този поглед. — Грижи се за тях, грижи се за себе си… грижи се… Всичко оставям на теб.“
— Да, да — прошепна Соумс. — Да, да.
Зад него сестрата вършеше нещо, неизвестно какво, което баща му отблъсна със слабо движение, сякаш се сърдеше на тази намеса; почти веднага дишането му стана по-меко, по-спокойно; той лежеше безгласно. Напрегнатото изражение бе изчезнало от лицето, заменено от странен бял покой. Клепките трепнаха и не мръднаха вече; цялото лице се успокои и се отпусна. Само по лекото трепване на устните личеше, че още диша. Соумс се отпусна на стола си и започна да милва отново крака. Чу как сестрата плаче тихо до камината; странно, че само тя, чуждият човек, плачеше! Чу тихото пращене и съскане на огъня. Още един от старите Форсайтови отиваше към своя вечен покой… Чудни хора бяха те!… Чудно как се бе държал този. Наведени напред, майката и Уинифред не отделяха поглед от устните на Джеймс. А Соумс се бе навел настрана, към нозете, да топли и двете; намираше в това някаква утеха, макар че те ставаха всеки миг все по-студени и по-студени. Изведнъж скочи: ужасен звук, какъвто не бе чувал досега, се изтръгна от устните на баща му, сякаш огорчено сърце се разкъсваше в протяжен стон. Каква сила е имало то, за да се сбогува така! Стонът стихна. Соумс погледна лицето. Нито мръдване, нито дъх! Свършил бе! Целуна го по челото, обърна се и излезе. Изтича горе в спалнята си, в своята някогашна спалня, все още поддържана от него, хвърли се на леглото и заплака, заглушавайки във възглавницата своите ридания…