Сянката на планината

нашата страна, потънали в тишина, се редяха като надгробни могили.

Жива душа не се виждаше, дори скитащите кучета обикаляха из други места. Цареше

покой — онзи покой, витаещ над опасни места, когато не се страхуваш от тях. Усещах го, защото аз се боях и исках да спра Конканън без още кръвопролития, но едва ли щеше да е

толкова лесно.

— Впрочем защо избра мен? — прошепна Олег. — Защо не взе приятеля си Дидие или

някой другиго?

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Разбира се — отвърна той и се взря изпитателно в очите ми. — Може да ми даде

добър материал.

— Защото имам приятели, които биха дошли, но ако пострадат, щях да страдам за тях, а

ако ти пострадаш, няма да страдам. Разбираш, нали?

— Разбирам — ухили се той щастливо. — Основателна причина. Ако бях в твоето

положение, също щях да купя живота ти.

— Не купувам живота ти, Достоевски. Купувам от теб един бой време. Ясно?

— Ясно — отвърна той весело. — Радвам се, че проведохме този разговор.

— Ще ти кажа и още нещо. Припариш ли до приятелката ми, ще те заколя.

— Имаш приятелка? — прошепна невярващо той.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами…

— Почнеш ли да я сваляш с руски писателски номера, те заколвам.

— За клането разбрах още от първия път — прошепна. — Това не се забравя.

Хилеше се насреща ми и аз не можех да го разтълкувам. Или навсякъде се чувстваше

щастлив, или знаеше нещо, което аз не знаех.

— Какво? — намръщих се.

— Ти сериозно ли имаш приятелка?

— Дръж си руския епос далече от нея.

— Разбрах де, разбрах — ухили се той.

— Какво толкова се хилиш?

— Просто е страшно забавно да вършиш с друг писател разни щуротии, за които си

струва да се пише. Като приключим тук, трябва да напишем разказ заедно. Имам някои

страхотни идеи.

— Хайде стига! Можем сериозно да си изпатим. Тоя ирландец е луд за връзване и е

корав като волфрам. Бъди нащрек.

— Добре де, добре, не се впрягай. Вложил съм в тая работа дванайсет хиляди долара.

Давай да смачкаме ирландеца и приятелчетата му и после да се напием.

И той хукна самичък към фабрика 4А. Тия руснаци!

Завтекох се след него и го настигнах пред входа. Прокраднахме се покрай стената на

грамадната барака, за да надникнем през високия прозорец.

Конканън беше вътре с още двама мъже и играеха карти на капака на безупречно червен

понтиак Лорентиан, заметнат със сребристо покривало.

— Готов ли си? — попитах.

— Готов за какво? Какъв е планът?"

— Влизаме през вратата и аз предизвиквам ирландеца.

— Не смяташ ли, че трябва да се промъкнем тайно?

— Ако бях от тия, дето се промъкват тайно, щях да нося пистолет.

— Нямаш пистолет?!

Отворих и влязох в празната фабрика. Олег зад мен ме следваше на крачка. Спряхме

недалеч от Конканън и приятелите му.

Афганецът бе отпуснал ръце в скута си. Индиецът също. Не знаех имат ли пистолети.