Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
Знаех и къде се намират ръцете на Конканън. Ръкопляскаха.
— С тебе е по-весело даже и отколкото с пияна монахиня! — извика той. — Чух, че си
умрял. Но като гледам, било е само зловреден слух.
— Дай да се разберем — казах. — Само ти и аз, сами.
— Да се бием ли искаш бе, малкият?
Беше все тъй ухилен. Вече се бях научил доколко противна може да ти стане една
щастлива усмивка.
— Искам да престанеш с твоите простотии и да не закачаш мен и приятелите ми. Ако се
съгласиш, ще седна и мамата ще ти разкатая на покер.
— А ако не се съглася?
Студени звезди се просмукаха през мокрото сияние на очите му.
— Тогава заставаме един срещу друг още тук и сега и си оправяме сметките веднъж
завинаги.
Той се облегна на пластмасовия си стол и се усмихна.
— Вземи го на прицел, Говинда — нареди тихо.
Пистолетът бе у индиеца. Афганецът се изправи, стиснал в ръка картите.
— Да, шефе — обади се Говинда.
— Стани, Говинда, и застани до приятеля му. Говинда стана и се отдалечи от колата.
— Дръж на прицел австралийския затворник, докато вървиш, момче — предупреди го
Конканън. — Той е от непослушните. Ако шавне, го застреляй.
— Да, шефе — повтори Говинда, докато ми се усмихваше насреща.
Очите му лъщяха като опали в полумрака на фабриката. Той отиде при Олег и заби
дулото в корема му. Олег — и той все тъй се усмихваше. Май само аз изглеждах сериозен.
— Идвам тук да се разберем по мъжки, а ти вадиш пистолет? Това го ужили, защото и
двамата знаехме, че съм прав. Поривът
Да се бие го обземаше стремително.
— Само като малка застраховка — отвърна, овладявайки гнева си.
— Ако сбъркаш, Конканън, няма да умрем само ние. Казах го заради платените му лакеи
— афганеца и индиеца.
— Говинда със сигурност ще умре — додадох. — Афганецът също.
Обърнах се към афганеца:
— Салам алейкум. Той замълча.
— Салам алейкум! — повторих настоятелно. Едно от най-добрите ислямски поучения е, че на мирен поздрав трябва винаги да се отговаря с равноценен или още по-добър поздрав.
— Ва алейкум салам — отвърна най-сетне той.
— Как се казваш?
Той отвори уста да отговори, но Конканън го сряза:
— Не му казвай, непросветен малоумник! Не виждаш ли, че те баламосва! Станал е
местен и знае как да приказва по селски. Но всичко това е само да баламоса недъгавите ви
умове! Гледай сега как го прави майсторът, как аз ще го баламосам!
Той се изправи, заобиколи колата и дойде при мен.
— Ако се опита да направи нещо, застреляй приятеля му! — нареди той на Говинда. —
После сам ще ти помогна да разфасоваш тялото.
— Да, шефе.
Стоеше срещу мен и бавно се поклащаше насам-натам със замръзнали в усмивка устни.
— Знам какво искаш да разбереш — каза той и пристъпи близо до мен.
— Искам да престанеш, нищо повече — отвърнах.
— Да, ама не! Не е това. Искаш да знаеш отговора на един много важен въпрос.
— За какво говориш, твойта мама?
— Въпрос! — изрече той напевно. — Въпрос, въпрос!
— Изплюй камъчето де.
— Помни какво ти казах, Говинда! — изкомандва той, вперил очи в мен. — Ако тръгне
насреща ми, застреляй приятеля му! С тоя путьо лично искам да се оправя.
— Да, шефе.
— Всъщност искаш да знаеш само едно — приведе се той към мен. — Изчукал ли съм
сладкото ти американско гадженце онази нощ, преди да оставя Ранджит с нея?
Възлестите ми вени се издуха върху стиснатата ми челюст, набъбнаха нагоре към очите и
челото. Изби ме пот от яростното желание да му причиня болка. Това бе нещо друго, нещо, което не го бях внесъл аз. Щом намеси и Лиса, аз вече се биех за нея.
— Знаеш ли, Конканън — ухапах го в отговор, за да го предизвикам. — Щом и големият
глад в Ирландия не е успял да убие англичанина в теб, то е защото си само един англичанин, който приказва с ирландски акцент.
Той се нахвърли да ме хване за гърлото, но аз отскочих и заотстъпвах към колата.
— Защо не свършим с това? — поотпуснах се аз. — Май само приказваш. Дай да
разберем така ли е и да свършваме. Ако ме смелиш от бой и си готов да си стиснем ръцете и
да бъдем приятели, с радост ще те призная за по-добрия. Ако победя аз, няма да закачаш мен
и онова, което е мое. Говинда, справедливо ли ти звучи?
— Да, шефе — отговори машинално той.
— Млък бе, дебил! — кресна Конканън.