Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Тя видя как кардиналът почервеня, пребледня и потрепери от безподобната й дързост. Той излезе да си поеме дъх. Що се отнася до писмото за кралицата, графинята го предаде веднага на абат Льокел, свещеник в Бастилията, който бе придружил кардинала до приемната и беше предан на интересите на Роан.
— Господине — каза му тя, — като се наемате да връчите писмото, вие можете да промените както съдбата на господин Дьо Роан, така и моята съдба. Запознайте се със съдържанието му. Задълженията ви повеляват да пазите тайна. Ще се убедите, че аз чукам на единствената врата, на която ние, кардиналът и аз, можем да поискаме помощ.
Свещеникът отказа.
— Вие виждате в мен само духовно лице — отговори той. — Нейно величество ще помисли, че сте й писали по мой съвет и че сте ми признали всичко, аз не мога да се съглася да се погубя.
— Тогава — каза Жана, като се отчая от неуспеха на хитростта си, но пък искаше да сплаши кардинала — кажете на господин Дьо Роан, че ми остава едно средство да докажа невинността си — ще дам да прочетат писмата, които той пишеше на кралицата. Противно ми е да използвам това средство, но за наш общ интерес ще го сторя.
Като видя, че свещеникът се уплаши от заканите й, тя за последен път се опита да пъхне в ръцете му ужасното си писмо до кралицата.
„Ако вземе писмото — мислеше си тя, — аз съм спасена, защото ще го попитам открито какво е направил, връчил ли го е на кралицата, и ще го подканя да отговори на въпроса ми. Ако не го предаде, с кралицата е свършено. Колебанието на Роан ще докаже неговото престъпление и моята невинност.“
Но щом писмото се озова в ръцете на абат Льокел, той го върна, като че пареше.
— Имайте предвид — каза Жана, бледа от гняв, — че няма нищо страшно, защото аз скрих писмото на кралицата в плик, адресиран до госпожа Дьо Мизери.
— Още повече! — извика абатът. — Двама души ще узнаят тайната. Двойна причина за неприязън на кралицата. Не, не, отказвам.
Той отблъсна пръстите на графинята.
— Знайте — каза тя, — че ме принуждавате да използвам писмата на господин Дьо Роан.
— Добре — отвърна абатът, — използвайте ги, госпожо.
— Но — продължи Жана, разтреперана от яд, — като ви заявявам, че доказателството за тайна кореспонденция с Нейно величество може да стане причина главата на кардинала да падне на ешафода, свободен сте да кажете „добре“. Аз ви предупредих.
В този миг вратата се отвори и на прага застана кардиналът, високомерен и разгневен.
— Нека по ваша вина главата на един Роан падне на ешафода, госпожо — отвърна той, — не за пръв път Бастилията ще гледа такова зрелище. Но щом е така, аз ви заявявам, че няма да упрекна ешафода, на който ще се търколи главата ми, стига да видя ешафода, на който ще бъдете дамгосана като предателка и фалшификаторка! Елате, абате, елате!
След тези съкрушителни думи той обърна гръб на Жана и излезе със свещеника, като остави разярена и отчаяна нещастната жена.
94.
Кръщаването на малкия Бозир
Госпожа Дьо ла Мот бе сбъркала във всичките си сметки. Калиостро не се излъга в нито една. Едва озовал се в Бастилията, той разбра, че най-после му се дава повод да действа открито за рухването на монархията, която от толкова години подкопаваше потайно с ясновидство и окултни науки. Сигурен, че в нищо не е обвинен, жертва, стигнала до най-благоприятната развръзка на своите планове, той държеше добросъвестно на обещанието си към всички.
Приготви материалите за прословутото писмо от Лондон, което излезе на бял свят един месец след сегашните събития и което беше първият съкрушителен удар по стените на старата Бастилия, първият напор на революцията, първият веществен трус преди 14 юли 1789 година. В това писмо, с което разгромяваше крал, кралица, кардинал, всеизвестни спекуланти, Калиостро съкрушаваше и господин Дьо Бретьой, олицетворение на правителствената тирания. Накрая нашият рушител се изразяваше така:
Да, повтарям го като свободен човек, след като го казах и като затворник — няма престъпление, което да не бъде изкупвано с шестмесечен престой в Бастилията. Някои ме питат дали ще се върна някога във Франция. Непременно, отговорих аз, ако Бастилията стане място за разходка на всички. Да даде Бог! Вие, другите французи, имате всичко, за да бъдете щастливи — плодородна почва, мек климат, добро сърце, очарователна веселост, талант и всевъзможни способности. Неподражаеми в изкуството да се харесвате, без съперници в другите изкуства, все пак ви липсва, добри мои приятели, едно дребно нещо — да бъдете сигурни, че ще можете да си легнете в леглата, когато сте безукорни.