Колието на кралицата

Автор: Дюма Александр
Серия: Мария Антоанета #2
Язык: болгарский
Переводчик: Катя Делибашева
Жанр: Историческая проза

Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:

През 1785 г. във френския двор избухва един от най-острите скандали на епохата — аферата с колието на кралицата. Кралица Мария-Антоанета отказва да приеме предложеното й от Луи XVI диамантено колие с мотива, че предпочита парите да отидат в полза на кралската флота. Решението й е посрещнато с радост от френския народ, но не и от отхвърлената аристократка Жана дьо Валоа, графиня Дьо ла Мот. Заедно с влюбения в кралицата кардинал Дьо Роан тя замисля пъклен план, който става повод за изригване на народното недоволство, довело до щурма на Бастилията. Александър Дюма, вдъхновен от любовната история, описва аферата като масонски заговор за дискредитиране на монархията. В него е замесен и Жозеф Балзамо, известен вече под името граф Калиостро.

Перейти на страницу:

Що се отнася до кралския двор, да ги убеди, че тя непрекъснато е щадила кралицата и че ще разкрие всичко, ако я поставеха натясно.

Що се отнася до кардинала, трябваше да ги убеди, че тя мълчи само за да подражава на неговата деликатност, но проговори ли той, подтиквана от неговия пример, тя също щяла да заговори и че и двамата едновременно ще разкрият своята невинност и истината.

Всъщност това беше само извадка от поведението й по време на процеса. Но трябва да кажем, всяко известно ястие може да се освежи с нови подправки. Ето какво измисли графинята, за да подобри двете си тактики. Тя написа писмо до кралицата, писмо, чието съдържание само по себе си показва характера и целта му:

Госпожо,

Въпреки мъчителното и трудно положение, в което съм поставена, нито веднъж не съм се оплакала. Всички хитрости, с които си послужиха, за да изтръгнат самопризнания от мен, само засилиха решението ми никога да не злепоставям моята върховна господарка.

Макар и да съм убедена, че моята твърдост и дискретност ще ме улеснят да превъзмогна изпитанието, на което съм подложена, признавам, че усилията на роднините на роба (по време на тяхното помирение кралицата наричаше така кардинала) ме плашат, че ще стана тяхна жертва.

Продължителният затвор, непрестанните очни ставки, срамът и отчаянието, че ме обвиняват в престъпление, за което съм невинна, отслабиха моята смелост и аз треперя от многото едновременни удари да не сломят твърдостта ми.

Посредством намесата на господин Дьо Бретьой госпожата може с една-единствена дума да приключи злополучното дело. В очите на министъра (краля) той може да му даде насока, която ще му подскаже неговият ум, без да злепостави по какъвто и да било начин госпожата. Предприетата днес постъпка я налага страхът да не ме принудят да разкрия всичко. Убедена съм, че госпожата ще вземе под внимание причините, които ме заставят да прибягна до това, и че ще издаде заповеди да бъда избавена от мъчителното положение, в което се намирам.

С дълбоко уважение, ваша скромна и покорна слугиня,

графиня Дьо Валоа дьо ла Moт

Както виждаме, Жана бе пресметнала всичко. Или това писмо щеше да стигне до кралицата и да я уплаши с упоритостта, която проявяваше Жана, и тогава кралицата, сигурно уморена от борбата, ще се реши да я прекрати, като освободи Жана, защото затворът и процесът не бяха довели до нищо. Или, което беше по-вероятно и се доказваше от края на писмото, Жана изобщо не разчиташе на писмото, защото, замесена в процеса, кралицата не можеше да спре нищо, без сама да се осъди. Ето защо Жана явно не бе разчитала, че ще предадат писмото й на кралицата.

Тя знаеше, че пазачите бяха предани на управителя на Бастилията, тоест на господин Дьо Бретьой. Знаеше, че всички във Франция правят от аферата с колието напълно политическа спекула, което от парламентите на господин Мопу93 насам не беше се случвало. Ако пратеникът, когото щеше да натовари да връчи писмото, не го дадеше на управителя, сигурно щеше да го запази за себе си или за съдиите, които бяха на негово мнение. Накрая тя бе уредила всичко така, че писмото, попаднало в нечии ръце, да посее семе на омраза, недоверие и неуважение към кралицата. В същото време, докато пишеше писмото до Мария-Антоанета, тя съчиняваше друго писмо до кардинала:

Не мога да проумея, Ваше високопреосвещенство, защо упорствате да не говорите ясно. Струва ми се, че не ви остава нищо друго, освен да окажете безгранично доверие на нашите съдии, което ще подобри съдбата ни. Що се отнася до мен, аз съм решила да мълча, ако вие не искате да ми помогнете. Но какво не казвате вие? Обяснете всички обстоятелства около загадъчната афера и ви се заклевам, че ще потвърдя всичко, което кажете, размислете добре, господин кардинал. Ако взема да говоря първа и вие отречете това, което бих могла да кажа, с мен е свършено, няма да избягна отмъщението на тази, която иска да ни пожертва.

Но вие няма защо да се страхувате от подобно нещо от моя страна, моята преданост ви е известна. Ако се окаже, че тя е неумолима, вашата кауза винаги ще бъде и моя. Аз ще пожертвам всичко, за да ви спася от последиците на нейната омраза, иначе и двамата ще изпаднем в немилост.

П.П. Написах до нея писмо, което ще я накара да реши, надявам се, ако не да каже истината, то поне да не ни стъпква, защото не могат да ни упрекват в друго престъпление освен в това, че сме сгрешили или че мълчим.

Това хитро писмо бе предадено на кардинала лично от нея при последната очна ставка в голямата приемна на Бастилията.

вернуться

Рьоне-Никола дьо Мопу (1714 — 1792) — канцлер на Франция, интригант, който създава свой парламент, разтурен по-късно от Луи XVI — бел.прев.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?