Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Нещо я ухапа по врата. Тя извика леко и удари мястото. Когато свали ръката от врата си, видя петънце кръв върху нея. И една муха.
— Виж, Сара. Виж как ме ухапа тая глупава муха. Пусна кръв.
Сара явно й съчувстваше за болката. Рейчъл хапна още няколко боровинки.
Още една муха я ухапа по врата. Рейчъл я цапна, като този път не извика. На ръката й остана още едно кърваво петънце.
— Боли! — оплака се тя на Сара. Намръщено хвърли размазаната муха в огъня.
Мухата, която я ухапа по ръката, я накара да подскочи. Рейчъл я перна с всичка сила. Още една я ухапа по врата. Рейчъл започна да размахва ръце пред лицето си, за да се пази от мухите. Още две я ухапаха по врата, смучейки кръв, преди тя да успее да ги удари. Очите й се напълниха със сълзи от болка.
— Махай се! — крещеше тя и размахваше ръце на всички страни.
Няколко се напъхаха под роклята й, хапейки я по гърдите и гърба.
Рейчъл започна да крещи, докато удряше мухите, опитваше се да ги разкара. По бузите й се стичаха сълзи. Една я ухапа от вътрешната страна на ухото, от което Рейчъл изкрещя още по-високо. От жуженето в ухото си заплака и закрещя, като същевременно се опитваше да я изкара с пръсти оттам. Пищеше и размахваше ръце.
Нададе силен вой и се измъкна от хралупата, като разгонваше мухите от очите си. Затича се, като не спираше да размахва ръце и да прави опити да прогони мухите. Те я следваха неотстъпно, докато тя тичаше, надавайки писъци.
Нещо на пътя й я накара да се вцепени на място.
Ококорените й очи се плъзнаха по огромното, покрито с козина тяло. Видя розов корем, покрит с мухи.
На фона на избледняващите цветове на небето то бавно и широко разпери огромните си криле. Бяха покрити не с козина, а с кожа. Рейчъл видя огромните му пулсиращи вени.
С цялата си смелост пъхна треперещата си ръка в джоба. Пръчицата за огън я нямаше вътре. Краката й не помръдваха. Дори не усещаше мухите, които продължаваха да я хапят. Чу някакъв шум, сякаш мъркаше котка, но много по-силно. Очите й се вдигнаха още по-нагоре.
Видя втренчени в нея искрящи зелени очи. Мъркащият звук всъщност представляваше тихо ръмжене.
Устата се отвори с по-силно ръмжене, устните се дръпнаха назад, разкривайки дълги криви зъби.
Рейчъл не можеше да бяга. Не можеше да помръдне. Не можеше дори да извика. Тя потръпна, щом ококорените й очи срещнаха страховитите искрящи зелени очи. Беше забравила как да накара краката си да се движат. Към нея се протегна огромна лапа с остри нокти.
Рейчъл почувства как нещо топло се стича по краката й.
Тридесет и осма глава
Ричард скръсти ръце и се облегна на една скала.
— Достатъчно!
Зед и Калан едновременно обърнаха глави, очевидно съвсем забравили за присъствието му. Той ги слушаше как се карат поне от половин час, докато седяха около огъня, и вече му писна. Всъщност направо се ядоса. Отдавна приключиха с вечерята и вече трябваше да си лягат, но вместо това заговориха за това какво ще правят утре, щом стигнат в Тамаранг. Сега, вместо да продължат да се карат, всеки от тях започна да му излага становището си.
— Предлагам да влезем в замъка, след което аз ще се заема с Гилер. Той ми е ученик. Ще го накарам да ми каже какво става. Аз все още съм магьосник от Първия орден. Ще направи, каквото му кажа. Ще ми даде кутията.
Калан извади роклята си на Изповедник от раницата и я показа на Ричард.
— Ето как ще се разправим с Гилер. Той е мой магьосник и ще направи, каквото аз му кажа, защото знае последствията.
Ричард въздъхна дълбоко и разтърка очи с върховете на пръстите си.
— Вие двамата слагате тигана на огъня, а рибата е още в морето. Дори не знаем кой ще я улови.
— Какво искаш да кажеш? — попита Калан.
Ричард се наведе напред. Най-после успя да привлече вниманието им.
— Най-малкото Тамаранг се отнася със симпатии към Д’Хара. В най-лошия случай Мрачният Рал е там. Най-вероятно истината е някъде по средата. Ако влезем вътре и им кажем какво искаме, това може и да не им се хареса. Тамаранг разполага с войска, с която да ни покаже колко не харесва онова, което искаме. А после какво? Нима ние тримата ще излезем на война с цяла армия? Как ще успеем да вземем кутията? Как изобщо ще успеем да се доберем до Гилер? Ако се наложи да се бием, бих предпочел да е на открито, а не вътре в замъка.
Ричард очакваше някой от двамата да му възрази по някакъв начин, тъй като седяха като напердашени, но никой не се обади, така че той продължи.