Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
С приближаването си до Тамаранг започнаха да пресичат пътища, да срещат бегълци, понесли на гръб покъщнината си или пък натоварили я на малки колички. Ричард гледаше да не се застояват много пред погледа на хората и заставаше между тях и Калан всеки път, когато успееше. Не искаше никой да разпознае Майката Изповедник. Когато отново стъпваха в гората, въздишаше с облекчение. Там той се чувстваше най-добре, макар гората да им бе показала колко опасна може да бъде.
Късно същия ден трябваше да тръгнат по главния път, за да могат да пресекат река Калисидрин. Беше доста пълноводна и прекосяването й без брод криеше прекалено голям риск, така че тръгнаха по големия дървен мост. Зед и Ричард стояха от двете страни на Калан, докато се движеха между хората по моста. Тя беше сложила качулката си, за да не се вижда дългата й коса. Повечето хора бяха тръгнали към Тамаранг, търсейки подслон и защита от вилнеещите войски, за които се говореше, че нахлуват откъм Западната земя. Калан каза, че ще бъдат там към обяд на следващия ден. Оттук насетне трябваше да се движат предимно по пътища. Ричард знаеше, че за през нощта ще трябва да се отдалечат колкото се може повече, за да избегнат чужди погледи. Започна да хвърля по един поглед към слънцето, за да прецени нещата така, че да им остане достатъчно време да се придвижат дълбоко в гората, преди да се е стъмнило съвсем.
— Така добре ли е?
Рейчъл се направи, че е чула утвърдителен отговор, и напъха още малко трева около куклата си, за да бъде съвсем сигурна, че ще й бъде достатъчно топло. Пъхна увития в кърпа хляб до куклата.
— Засега ще ти е топло. Трябва да отида да събера малко дърва, преди да е станало съвсем тъмно, а после ще си напалим огън. Тогава и на двете ще ни е топло.
Тя остави Сара и хляба в хралупестия бор и излезе. Слънцето вече беше залязло, но все още се виждаше. Облаците, обагрени в розово, изглеждаха много красиви. Тя ги поглеждаше от време на време, докато събираше съчки, които притискаше към тялото си със свободната ръка. Опипа джоба си, за да се увери, че пръчицата за огън е у нея. Едва не я забрави миналата нощ и сега проверяваше, за да е сигурна, че отново не я е забравила.
Още веднъж вдигна поглед към красивите облаци. Точно в същия миг нещо огромно и тъмно се спусна ниско над дърветата малко над хълма. Сигурно е някоя голяма птица, помисли си тя. Гарваните са големи и тъмни. Сигурно е някой от онези шумни гарвани. Тя събра още някоя и друга съчка. После видя цяла полянка с боровинки, ниско до земята, листата им бяха започнали да стават огненочервени. Хвърли съчките.
Беше толкова гладна, че седна край едно храстче и започна да яде толкова бързо, колкото можеше да бере. Сезонът им отминаваше, така че бяха започнали да изсъхват и да се сбръчкват, но все още ставаха за ядене. Всъщност бяха чудесни. Започна да ги редува — една в устата, една в джоба. Придвижваше се на ръце и крака, береше, ядеше, слагаше в джоба. Ставаше все по-тъмно. От време на време поглеждаше към красивите облаци, които потъмняваха все повече. Ставаха лилави.
Когато стомахът й се почувства по-добре, а джобът й се напълни, тя взе съчките и се върна в хралупестия бор. Щом влезе вътре, развърза кърпата, в която беше увит хлябът, и изсипа в нея боровинките от джоба си. Седна и започна да яде от кърпата, като говореше на Сара и й предлагаше да си вземе. Сара не ядеше много. На Рейчъл й се прищя да има огледало. Прищя й се да погледне косата си в огледало. През деня се бе погледнала в едно тъмно езерце. Косата й изглеждаше толкова прекрасна, подравнена отвсякъде. Ричард й липсваше. Щеше й се да е с нея сега, да избяга с нея, да я гушне. Той имаше най-хубавата прегръдка на света. Ако Калан не беше толкова жестока, той можеше да прегръща и нея. По някаква причина тя също й липсваше. Приказките й, песните й, пръстите й върху челото на Рейчъл. Защо трябваше да бъде толкова жестока и да казва, че ще нарани Гилер? Гилер беше един от най-прекрасните хора на света. Гилер й подари Сара.
Рейчъл начупи съчките колкото се може по-добре, така че да се поберат в кръга от камъни, който беше направила. След като го подреди внимателно, извади пръчицата от джоба си.
— Огън за мен.
Остави я върху кърпата с боровинките, след това стопли ръцете си на огъня и хапна още малко, докато разказваше на Сара проблемите си, колко силно й се иска Ричард да я прегърне, колко силно й се иска Калан да не беше жестока, колко силно се надява да не стори нищо лошо на Гилер, колко силно й се иска да хапне нещо друго освен боровинки.