Тъмната кула

— Какъв тъп въпрос! — Фумало беше отвратен. — Майка ти и баща ти имали ли са деца, Черна птицо?

— По-добре не се захващайте с мен, защото ще изкарам на бял свят Дета Уокър и ще ви затворя устата — спокойно заяви тъмнокожата жена.

В този момент Кинг Арбитъра отново благоволи да се намеси:

— Нямам нищо общо със сай Кинг, освен това, че си присвоих някои негови физически характеристики, и то за кратко. Прекрасно съзнавам, че това е цялото време, което можете да ми отделите. Ни най-малко не се интересувам от каузата ви и нямам никакво намерение да си тръгвам оттук, за да ви помагам, ала същевременно си давам сметка, че вие двамата до голяма степен сте отговорни за напускането на Изгубения. Той ме превърна в затворник и се отнасяше с мен като с дворцов шут — че даже и по-зле, сякаш му бях дресирана маймунка, — ето защо изобщо не съжалявам, че се махна от замъка. Ще ви помогна, стига да мога — поне мъничко, — но в никакъв случай няма да тръгна с вас. Наговорих ви това, „за да си изясним нещата“, както навярно би казал вашият покоен приятел Еди Дийн.

Сузана се опита да остане невъзмутима при тези думи, ала не можа. Болеше.

Както и преди Фиймало и Фумало се бяха обърнали към Файмало, докато говореше. Сега отново се завъртяха към Роланд и Сузана.

— Искреността е най-добрата политика — изрече почтително Фиймало. — Сервантес.

— Лъжците просперират — отвърна му Фумало с цинична усмивка. — Анонимен източник.

— Имаше времена, когато Изгубения ни караше да се разделяме на петима или дори седмина, и то не заради нещо друго, а защото знаеше, че боли — сподели десният двойник на Стивън Кинг. — Нямаше как да избягаме от замъка, защото го бе обградил със смъртоносни заграждения.

— Мислехме си, че ще ни убие, преди да си тръгне — каза Фумало без следа от предишния си цинизъм. На лицето му бе изписано вглъбеното и замислено изражение на човек, който си припомня бедствие, от което се е измъкнал на косъм.

Фиймало:

— Той наистина уби страшно много хора. Обезглави министър-председателя.

Фумало:

— Който страдаше от сифилис в напреднал стадий и изобщо не разбра какво се случва с него. Едно прасе в кланицата има по-голяма представа за това, което ще му се случи.

Фиймало:

— Накара целия кухненския персонал и всички прислужнички да се строят пред него…

Фумало:

— А те му бяха предани до смърт — всички, без изключение…

Фиймало:

— И ги накара да изгълтат отровата, която им даде. Можеше да ги убие и докато спят, ако толкова искаше смъртта им…

Фумало:

— Ала явно това не му е било достатъчно.

Фиймало:

— Отрова за плъхове. Те се давеха с големите кафяви парчета и умираха в гърчове пред него, докато той седеше на трона си…

Фумало:

— Който е направен от черепи, ако не знаете…

Фиймало:

— Просто си седеше там, подпрял лакът на коляното си и брадичка на юмрука си — като човек, потънал дълбоко в мислите си, който се мъчи да открие квадратурата на кръга или най-голямото просто число93 — и ги гледаше как се гърчат и повръщат на пода в Залата за аудиенции.