Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
И други люде имаше в това място, и тези люде бяха в добро настроение и си говореха за един арумски племенен вожд, известен с невероятното име Гости Големия търбух.
— И аз съм чувал за него, и останах изненадан — рече Алтал. — Стори ми се странно дори и един незначителен вожд да позволи на съплеменниците си да се обръщат към него по този начин, защото подобно име на вдъхва уважение.
— Това е само една от многото странности на Гости, пътниче — рече един от мъжете, заседнали в кръчмата още от сутринта. — Напълно си прав: подобен прякор би обидил всекиго от арумските князе. Всекиго, освен Гости. Той наистина много се гордее с търбуха си и със смях се хвали, че не бил виждал краката си от години.
Мъжът бе развеселен и веселите му очи издаваха добро настроение.
— Хората казват, че бил невероятно богат — рече крадецът Алтал и внимателно се подготви да чуе отговора на мъжа.
— Думата „богат“ не е достатъчна дори за началото на описанието на съкровищата на Гости — рече друг от посетителите.
— Да не би да го е споходило щастието да открие златна мина? — попита обнадежденият Алтал.
Последва звучен смях, който заглуши дори песента на Ножа.
— Не, пътниче — рече човекът. — Щастието не се усмихна на рода на Гости, макар понякога да е дарявало със сенките на усмивки. Преди години един пътник, преминаващ през земите на рода на Гости, попадна на много самородно злато. Глупав бе човекът, защото започна да разправя наляво и надясно и надълго и нашироко за намереното злато навсякъде по кръчмите, където продават медовина, та неговото откритие скоро стана известно в цял Арум. Мнозина люде решиха да си опитат късмета и да открият състояние в земите на Гости.
И озадачен остана от тези думи крадецът Алтал.
— Всичко е просто, пътниче — разнесе се друг глас. — Няколко години преди това бащата на Гости бе убит във война между родовете и Гости стана вожд. Вярно е, че имаше в рода люде, които се съмняваха в кадърността на Гости, обаче чичовият му син Галбак, човек с огромен ръст и нрава на свирепа мечка, го подкрепи. Та другите люде от рода мъдро решиха да замълчат, когато стана дума да се обсъдят достойнствата на Гости. Всички мислят, че хората с голям търбух имат малки мозъци, но това твърдение не важи за вожда Гости. Бащиният му дом е на брега на река, която е толкова бурна, че може да завлече и сянката ти, и никой не е толкова глупав, че да се опита да я пресече, вместо да потърси брод другаде, та ако ще да загуби за това и пет дни. Тогава хитрият Гости и огромният Галбак решиха да издигнат мост над лудата река и после започнаха жестоко да изнудват за пари всички, които минаваха по него. В началото не печелеха много, защото взимаха само медни монети, обаче след като в близките планини бе открито злато, нечестивият род на Гости започна да изнудва хората за злато, а не за мед. Знай, че планините на Арум са много красиви, но че човек, който е копал цяла година твърдата скала, не се интересува от красота. Такъв човек е жаден за хубава пенлива медовина и за компанията на чевръсти дами, които не се интересуват дали един мъж е мръсен или брадясал, ако в кесията му подрънква злато. Както можеш да си представиш, такива мъже ще заплатят всичко, което им поискат, само и само за да пресекат моста на Гости и да стигнат по-бързо до удоволствията на другия бряг. Така съкровищницата на Гости се напълни с хубаво жълто злато, което други люде измъкнаха с труд от недрата на планините.
— Отмести си погледа и погледни Генд в лицето — прошепна малкият Гер. — Струва ми се, учителю, че неговата мисъл се движи много близко до твоята.
Озадачен остана Алтал крадецът от това, че другарят му Гер се изрази по такъв начин, защото младият Гер бе неграмотен и невъзпитан. Умният Алтал обаче реши да не размишлява за тези неща и погледна лицето на Генд. И съзря в очите му алчността, присъща на всички, посветили се на любимия и на самия Алтал занаят.
— Може би ще е умно да се свържеш със странника Генд — прошепна Гер на ухото му. — Ако излезе, че мислите му са като твоите, дали няма да си пречите един на друг в преследването на една и съща цел?
И прецени Алтал, че младият Гер говори мъдро, и реши да последва хитрия съвет на детето.
— Нещата в действителност не се случиха по този начин — промърмори в леглото си полузаспалият Алтал.
— Мълчи — нареди му гласът на Двейя. — Мълчи и спи, защото иначе никога няма да приключим тази работа.
— Добре, мила — отвърна той с дълбока въздишка и отново потъна в съня си.