Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— За предпочитане е пред плуването или пред това да обикаляш пет дни. Този мост на Гости си е направо узаконена кражба. Всичките златни мини са от другата страна на реката, обаче никой не може да стигне дотам или да се върне, ако не плати това, което му каже Гости.
— Моля да ме извините — каза Алтал. — Не ви подслушвам, обаче с моя млад приятел сме тръгнали за Хуле. Ако мостът, който току-що споменахте, се намира на пътя ни, вероятно ще трябва да си намерим заобиколен път.
— Ако си тръгнал за Хуле, няма да имаш проблеми, пътнико. Пътят за Хуле е от отсамната страна на реката и за него не се плаща нищо. Кесията ти ще олекне само ако решиш да отидеш от другата страна на реката. Оттатък има злато и Гости Големия търбух се е погрижил всеки, който е решил да търси злато, да си плати за това.
— Как е могъл един племенен вожд да се сдобие с такова име? — попита Алтал. — Според мен то не е признак на особено уважение към него.
— Би трябвало да си виждал Гости, за да разбереш това — намеси се друг постоянен посетител. — Прав си в смисъл, че подобно име би се възприело като обида от повечето други родови вождове в Арум. Гости обаче се гордее с търбуха си. Дори се смее на глас, когато се хвали, че от години не е виждал краката си.
— Ако взима по една златна унция на човек за минаване по моста, би трябвало доста да се е позамогнал.
— Той си е направо богат — каза човекът, който бе съобщил размера на таксата. — Много, много богат.
— Да не би да е накарал хората си да построят моста веднага след като е разбрал, че в планината има злато?
— Не. Моста го построи преди въобще да се разбере за златото. Цялата история започна преди няколко години. Имаше една война, по време на която загина бащата на Гости. Гости го наследи, макар че на мнозина това не им хареса. Гости много-много не го обичаха, тъй като се предполага, че един вожд трябва да е герой, а дебелаците никога нямат героичен вид. Гости обаче си има един братовчед: Галбак му е името, два метра е висок и е по-злобен от змия. Да знаеш, че самият Гости не е най-предприемчивият човек на света. Той е наистина много дебел и като повечето дебелаци е мързелив. От време на време обаче един вожд трябва да навестява другите вождове, а на Гости никак не му се искаше да бие пет дни път, за да достигне до някой брод, и заради това нареди на хората си да построят мост. След като го построиха, му хрумна да накара всички, които не са членове на рода, да плащат за минаването. Първо взимаше за това по една медна монета, обаче после, когато откриха злато в планината, цената значително се увеличи.
— Една цяла златна унция е доста повече от „значително“, приятелю — сухо каза Алтал. — Кой човек с всичкия си ум ще плати такива пари?
— Плащат си, и то с удоволствие. Човек, който е копал половин година дупка в планината, изпитва голяма жажда. А и започва да се чувствува самотен и да му липсва компанията на хубави жени. От тези, които не се интересуват кой как мирише, стига в джоба му да има злато. За да се стигне до планината, трябва задължително да се мине през владенията на Гости, така че той прибира своя дял от всяка златна песъчинка, която са открили златотърсачите. При това, без да си мърси ръцете. Не знам дали въобще съществува дума, която да опише истинския размер на богатството на Гости.
Гер сръга Алтал с лакът и изсъска:
— Погледни Генд! Направо започнаха да му текат лигите!
Алтал уж случайно плъзна поглед по лицата на другите посетители и го задържа съвсем кратко върху Генд. Дългокосият мъж с горящите очи бе побледнял. Изражението му бе гротескно преувеличение на неприкривана алчност.
— Струва ми се, че глътна въдицата, Алтал — рече доволно Гер. — Сега трябва само да го изтеглим.
— Къде точно се намира този мост? — попита внимателно Генд с грубия си глас. — С моя приятел сме тръгнали на север. Вероятно в същата посока, в която и тези двама пътници. — Генд кимна към Алтал и Гер. После добави: — Ако този Гости е наистина толкова алчен, колкото казвате, нищо чудно да е решил да взима пари и за ползуването на пътя за Хуле.
— Е, не ми се вярва да стигне чак дотам, приятелю — каза човекът, който бе описал богатството на Гости. — Другите вождове не биха позволили това. За такива работи дори може да избухне война.
— Вероятно сте прав — съгласи се Генд. — Струва ми се обаче, че с приятеля ми бихме предпочели да заобиколим територията на един алчен човек преди да е решил да разшири малката си империя.
Генд допи чашата си и се изправи.
— За мен бе удоволствие да се запознаем, господа — каза иронично. — Скоро пак ще се видим. — След това двамата с Хном излязоха от кръчмата.