Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
И тъй се случи, че златното утро премина в златно пладне, и Генд с дългите коси и дребният му лукав спътник Хном допиха медовината си й се наканиха да си тръгнат.
И не по-малко хитрият Алтал и младият Гер също станаха и излязоха от кръчмата.
И тъй като случайно конете им бяха вързани на едно и също място, умният Алтал съвсем неволно погледна Генд в огнените очи и проговори.
— Струва ми се, че ваша милост разсъждава досущ като моя милост. Слухът за златото май избива искри от твоя мозък, както ги избива от моя.
— Вярно е — рече Генд. — Златото свети радостно в очите ми и кънти радостно в ушите ми.
— И с мен е тъй — призна хитрият Алтал. — Добре ще е да проявим благоразумие и мъдро да обсъдим този въпрос, защото тръгнем ли поотделно в една и съща посока, бихме могли да се сблъскаме на всички завои и така да си пречим.
— Мъдро говориш — рече Генд. — Нека да се отдалечим от това място и да си поговорим другаде по този въпрос. Чини ми се, че ти ми предлагаш да се съюзим за тази работа, а такъв съюз раздвижва моето въображение.
— Е, това достатъчно ли ти е за начало? — попита Двейя на другата сутрин на закуска.
— Какво направи с устата ми, Еми? — попита удивено Гер. — Та аз дори не знам смисъла на всички тези думи.
— Получи се прекрасно, Гер. Ти говори като поет — каза Андина.
— Не аз говорех така, Андина — отвърна Гер. — Стори ми се, че Еми пъхна лапичка в устата ми и вадеше думите.
— На това се казва „високопарен“ стил, Гер — поясни Бейд. — Съмнявам се дали изобщо са съществували хора, разговарящи по този начин.
— Вярно е, че измина доста време, откакто се ползуваше този стил — съгласи се Двейя. — Да оставим обаче засега настрана проблемите на стила и да се заемем със самото събитие. Ще можеш ли да градиш върху основата, която положих, Алтал, или ще ти трябва още помощ?
— Еми, след като тъй и тъй ще правим това, има ли значение дали ще казвам „ваша милост“ вместо „ти“?
— Останах с впечатлението, че ваша милост, изисканий Гер, вече започна да говори по същество — закачливо каза Андина.
— Еми, кажи й да престане — оплака се Гер.
— Не виждам как това би могло да се случи — каза Елиар. — Тогава не са били открити златни залежи.
— Сега обаче са открити — възрази Двейя. — Елиар, не се е променило кой знае какво. Златото от залежите е било извлечено за десетина години и не е представлявало нищо особено. Единственото нещо, което сега ще придобие действително значение, е участието на Генд в обира. Слънцето ще продължи да се движи по своя път, земята и луната също. Едно съвсем леко разместване на човешката история няма да промени вселената. Алтал, има нещо, което не бива да забравяш. Нашето Видение се случи преди малко. Вие с Гер ще го запомните, защото прекарахте нощта в Дома. Когато отидете в миналото, Генд няма да го е запомнил, защото за него то все още няма да се е случило.
Алтал зловещо се изкиска.
— Това ми е достатъчно, Еми. Ще го изям на обяд. Кога почваме?
— Беше ли намислил да правиш нещо важно днес?
— Не, Еми. Нищо важно.
— В такъв случай можем да започнем веднага след закуска.
Подготовката не им отне много време. На Алтал естествено му се наложи да се раздели със стоманения си меч, но това не го притесни. Зарадва се на стария бронзов меч, с който някога се бе появил в Дома. Двейя промени дрехите на Алтал и Гер и махна от тях и копчетата, а Алтал се отби за малко при княз Алброн, за да вземе два коня. Върна се усмихнат.
— Еми, сержант Халор помоли да ти предам много поздрави. Аз пък ти съобщавам, че всичко се развива така, както го бе предвидила.
— Радвам се да чуя това — отвърна тя. — Алтал, разполагаш ли с достатъчно пари?
— Струва ми се, че да. Ако ми потрябват още, ще обера някого.
— По-добре ще е да не го правиш — каза тя неодобрително.
— Това се дължи на възпитанието ти, Еми — отвърна той снизходително. — След като и ти взе решение да лъжеш, да мамиш и да крадеш, ще трябва да ти устроя някои демонстрации на това. Просто гледай и се учи.
— Хайде, Алтал, тръгвай — нареди тя и му посочи вратата.
— Слушам, госпожо.
Елиар отведе Алтал и Гер през специалната си врата до една пътека, водеща към планините на южен Арум.
— Оставил съм конете ви ей там — каза младежът и им посочи един близък гъсталак.
— Чудесно, Елиар — каза Алтал. — А сега изчезвай, защото Генд вероятно е някъде наблизо, а не бих искал да те види.
Елиар кимна и каза:
— Ще ви наблюдавам от прозореца. Ако ти потрябва помощ, просто ми се обади.
— Добре — отвърна Алтал.
Елиар се обърна и изчезна.