Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Гер, невъзможно е да се завърнеш в миналото и да го промениш — възрази Андина.
— Защо да е невъзможно? Нали Генд го прави? Защо пък и ние да не се позабавляваме? — Гер замислено почеса рошавата си главица. — Позволи ми да се занимая с този въпрос, Алтал. Имам чувството, че ще можем да нагласим нещата така, че ти да не се лишиш от хубавото си наметало. Ако пък се помъча малко повече, бихме могли да направим така, че на Генд по същото време да се случи нещо много лошо.
— Не знам какви са вашите намерения, но аз смятам да си лягам — каза Елиар и се прозина.
— Хайде да лягаме всички преди Алтал да е започнал да ни разказва нова история — предложи Двейя.
Тази нощ Алтал спа много добре. На другата сутрин обаче очите на Гер бяха подпухнали и на закуска той се прозяваше.
— Какво ти е? — попита Двейя.
— Не спах добре, Еми — отвърна Гер. — Трудно е да спиш добре, когато мислиш за много неща.
— Не трябва да се лишаваш от сън, Гер — смъмри го тя.
— Ще си отспя, когато успея да реша някои въпроси, свързани със сегашното ми занимание.
— Какво те вълнува толкова много, Гер? — попита Андина.
— Цялата работа започна с вълчето наметало, за което Алтал ни разказа снощи. Захвърлил го, след като обрал дебелака, защото дебелакът го описал на всички. Ако искаме да нагласим нещата така, че Алтал да не трябва да го захвърля, ще трябва да открием начин дебелакът да не разправя тази работа на никого.
— Това не е лесно, Гер — каза Алтал. — Гости не се беше разтревожил толкова за парите си, защото те бяха смешно малко. За него важното беше да успее да се похвали, след като го бях обрал.
— Това ми стана ясно веднага, Алтал — отвърна момчето. — На това вече намерих решение. Трябва само да намерим човек, който да ти помогне за обира.
— В онези дни не познавах много хора в Арум, Гер. Не можеш да си позволиш да поканиш съвсем непознат човек да ти стане съучастник.
— Има обаче човек, с когото си се срещнал по-късно и който е много подходящ за целта. Алтал, непрестанно забравяш, че разполагаме с вратите.
— Добре: кой е човекът, когото съм срещнал по-късно и от когото би се получил добър съучастник?
— Генд. Ти не си го познавал, но той те е познавал. Искал е да ти стане приятел, за да успее да те убеди да откраднеш Книгата. Заради това, ако ти му бе предложил да оберете дебелака заедно, той е щял да се съгласи да ти помогне, не е ли така?
— Може и да е така, но аз не го бях виждал, а и после повече не го видях.
— Не може ли да решим въпроса с едно Видение? Това бе първата мисъл, която ми хрумна. Реших, че той непрестанно те е преследвал, където и да си бил, така че с помощта на прозореца на Еми бихме могли да подберем подходящ момент. Да приемем, че ти си в една от тези кръчми и седиш с хора, които си говорят за дебелака, а Генд клечи под прозореца и ви подслушва. Еми ще сътвори едно Видение и Генд вече няма да е под прозореца, а вътре в кръчмата. Нали крадците обикновено се разпознават?
— Общо взето не съм имал затруднения в намирането на съдружници.
— Значи всичко си идва на мястото. Вие двамата слушате приказките за дебелия богаташ, а после ти каниш Генд да си поговорите и му предлагаш да навестите заедно дебелия Гости. Генд не смее да ти откаже, защото го е страх да не би после да му откажеш ти, когато те помоли да откраднеш Книгата.
— Направо обожавам начина, по който разсъждава това момче — каза Лейта. — В такъв случай Генд наистина не би имал никакъв избор. Ще не ще, би трябвало да се съгласи с предложението ти.
— На мен не ми трябваше никаква помощ, Гер — възрази Алтал.
— Нямам предвид самия обир. Не той предизвика проблема. Нали именно бягството ти е станало причина да се откажеш от вълчето наметало?
— По какъв начин привличането на Генд като съучастник би променило това?
— Ако го бе направил по друг начин, изобщо нямаше да ти се наложи да бягаш. Да допуснем, че вие с Генд открадвате много злато от Гости.
— Вече ти казах, Гер, че нямаше никакво злато.
— Това може да се уреди за минута. В кулата на Еми все още има бурета със злато като тези, с които бе платено на арумските войници. Вкарваме едно от тези бурета в съкровищницата на Гости, а после вие с Генд се промъквате вътре и го открадвате. Дебелакът си няма и представа за тази работа, обаче това не те интересува, защото човекът, когото искаш да измамиш, е Генд. След като открадвате златото, си го разделяте и ти предлагаш на Генд да се разделите, за да е по-трудно да ви открият. После яхваш коня и тръгваш в една посока, а Генд тръгва в друга. Още в момента, когато се изгубва от погледа ти, ти даваш твоя дял от златото на Елиар, който го връща тук, а после се прибираш в крепостта на Гости и се държиш така, сякаш изобщо не си излизал от нея. След това събуждаш Гости и му казваш, че си видял Генд да се вмъква в съкровищницата му, за да краде. Гости си няма и представа за златото и си мисли, че там има само медни монети. Иска обаче хората да го смятат за богат и затова започва да се вайка, че Генд го е обрал. Само дето вместо да описва теб, ще описва Генд. Генд е човекът, който ще бъде описван от всички, и ще се укрива, за да не изгуби живота си. През това време ти ще си живееш при Гости, сякаш не си направил нищо лошо. Ще си седиш пред огнището, ще ядеш пилета и ще разказваш забавни истории цяла зима на Гости, а през това време всички в Арум ще търсят Генд, защото ще си мислят, че е откраднал много злато. След около седмица ти казваш на Гости, че имаш някаква важна работа и трябва да тръгваш. Казваш му довиждане и тръгваш към Хуле, за да се срещнеш там с Генд. Този път обаче ще си запазил наметалото си. Когато пристигаш в Хуле, казваш на Генд, че си успял лесно да се укриеш, а когато той започне да ти разправя за неприятностите си, му съчувствуваш. Той все още няма да знае, че си го измамил, и ще те смята за приятел. И когато той поиска от теб да откраднеш Книгата, ти ще поискаш да ти плати за услугата със своя дял от златото, уж откраднато от дома на Гости. То няма да е откраднато, разбира се, защото нали ние ще сме го оставили там. Как мислиш, планът ми няма ли да успее?