Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— И ние трябва да излезем — прошепна Алтал на Гер.
— Още не съм си допил медовината — протестира момчето.
— Вече я изпи. Тръгваме си веднага.
Излязоха от кръчмата и тръгнаха към Генд и Хном, които вече бяха при конете си.
— Можеш ли да ми заделиш малко време, приятелю? — попита Алтал.
— Малко бързаме — отвърна Хном.
— Ще ви отнема съвсем малко време — увери го Алтал и го погледна право в очите.
— Ако мога да преценя по изражението ви — а обикновено успявам да преценя, — вие намерихте историята за Гости Големия търбух и златото му за много интересна.
— Да, тя наистина привлече вниманието ми — отвърна Генд.
— Така и предположих. Имате вид на бизнесмен.
— Какъв бизнес имате предвид? Не продавам гърнета, тенджери или овце.
— Аз също не продавам. Имах предвид бизнеса, свързан с прехвърлянето на правото на собственост.
— А, този бизнес ли имате предвид! Съдружникът ми и аз понякога също му отделяме известно внимание.
— Така и предположих. Забелязах, че очите ви светнаха, когато онези прости селяни започнаха да говорят за дебелака и за неговия мост. Признавам ви, че тази история събуди и моето любопитство.
— И какво от това?
— Ако решим и двамата да посетим дебелака с цел да поемем отговорността за част от неговото злато, вероятно бихме си пречили на всеки завой, не смятате ли?
— Не е изключено — съгласи се Генд.
— При положение че аз съм решил да навестя Гости, а вие имате същото намерение, няма ли да е по-добре да обединим силите си, вместо да се състезаваме помежду си? Ако аз се опитвам да надхитря вас, а вие мен, в крайна сметка дебелакът може да надхитри и двама ни и да ни обесят.
— В думите ви има логика — призна Генд. — Но имате ли опит?
— Той е най-добрият — вметна с гордост Гер. — Просто няма да повярвате какви пари взима от семейството ми, за да ме обучи. Алтал може да ограби и самия Бог.
— Доста смело казано — изкикоти се Хном.
— Достатъчно е само да покажете на Алтал в каква посока се намира Домът на Бога и да не му пречите — продължи Гер.
— Може би си струва да си поговорим за това малко по-обстойно — каза Генд. — Нека обаче първо се махнем оттук. Дворът на една кръчма не е най-подходящото място за такива разговори.
— Тъкмо мислех да предложа същото — каза Алтал. — Инстинктите ви са в ред.
Четиримата се качиха на конете си, прекосиха селото и навлязоха в гората.
— Намери някое подходящо място, Гер — каза Алтал на момчето.
— Веднага — отвърна Гер, пришпори коня си и се устреми напред.
— Изглежда будно момче — отбеляза Хном.
— Толкова е умно, че понякога ми отваря работа — отвърна кисело Алтал. — Винаги когато му предложа план за обикновен обир, започва да го усложнява.
— Да не забравя, казвам се Генд — каза Генд и свали странния си шлем. — Това е Хном.
— Това е полезна информация. Аз се казвам Алтал, а момчето е Гер.
— Приятно ми е да се запознаем — каза Генд с лека усмивка.
— Струва ми се, че успях да открия подходящо място — разнесе се гласът на Гер. — Наблизо има поляна с няколко дръвчета по средата. Можем да си поговорим там, без никой да ни види. Никой няма да успее и да ни подслуша.
— Заведи ни — нареди му Алтал.
Поляната бе наклонена, а няколкото дръвчета в центъра й бяха разположени на неколкостотин метра от заобикалящата ги отвсякъде гора.
— По обичайния начин ли ще действуваме? — попита Гер, когато слязоха от конете. — Пак ли ще се сторим, че не се познаваме?
— „Ще се сторим?“ Какво значи това? — попита изненадано Хном.
— Гер обича да си измисля думи — обясни Алтал. — Иска да каже „ще се престорим“. Вероятно е прав. Едва ли ще искаме Гости да ни възприеме като група. Според мен ще е най-добре да си дадем вид, че не се познаваме, и да не общуваме много-много помежду си, когато се озовем в дома на Гости. Ще трябва да спечелим доверието му, а това ще ни отнеме известно време. Разбира се, ще трябва да измислим и няколко убедителни лъжи, но това едва ли ще е проблем за професионалисти като нас.
— Така е — съгласи се Генд. — Навярно ще е добре да се разделим още тук.
— Съгласен съм — каза Алтал. — Защо в такъв случай вие с Хном не тръгнете на север? Ние с Гер ще останем тук още около час и после ще тръгнем на изток. Ако някой реши да ни следи, няма да разбере, че се познаваме.
— Виждам, че те бива, Алтал — рече с възхищение Генд. — Не забравяш подробностите. Когато всичко приключи, няма да е зле отново да си поговорим. Струва ми се, че имам едно делово предложение за теб, но… Нека поговорим за него след като оберем Гости.
— Точно така. Не бива да се правят по няколко неща наведнъж. Добре. Имаш ли достатъчно злато, за да си платиш минаването по моста?