Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— И какво мислиш ще излезе от всичко това? — смръщено попита Ричард.
— Нямам представа. Но ме тревожи доста.
Ричард си пое дълбоко въздух.
— Е, въпреки това мисля, че излишно се притесняваш. Онова, което направих, беше просто малък номер.
Зед го погледна сериозно.
— Ако го беше направил на обикновен човек, щеше да бъде точно това. Но аз съм магьосник. Знам как работят Правилата. Ти не би могъл да направиш такова нещо с мен, освен ако не притежаваш собствена магия. Учил съм мнозина за магьосници. Трябваше да ги уча да правят онова, което направи ти. Не можеха да го направят без предварително да бъдат обучени. Много рядко се ражда някой с дарба. Аз бях точно такъв случай. Ричард, ти също притежаваш дарбата. Рано или късно ще трябва да се научиш да я контролираш — той протегна ръка. — А сега ми дай ножа си, за да мога да се отърва от тази смешна брада.
Ричард сложи дръжката на ножа в ръката на Зед.
— Тъп е. Изравял съм корени с него. Твърде тъп е, за да можеш да се избръснеш с него.
— Така ли? — Зед прихвана острието за двата края между палеца и показалеца си и започна да ги плъзга по дължина нагоре и надолу. Завъртя ножа и внимателно го закрепи върху палеца и двата си пръста. Ричард се намръщи, като видя, че ще се бръсне на сухо. Само с едно леко движение кичур от брадата му падна долу.
— Ти току-що използва Адитивна магия! Отстрани част от острието, за да го наточиш.
Зед изви вежда.
— Не, използвах онова, с което разполагах, и трансформирах острието, заточвайки го наново.
Ричард поклати глава и се зае да събира багажа, докато Зед привърши с бръсненето. Калан му помогна да приберат всичко.
— Знаеш ли какво, Зед — каза Ричард, докато прибираше паниците, — мисля, че си станал голям инат. Струва ми се, че когато всичко свърши, ще ти трябва някой. Някой, който да се грижи за теб, да държи духа ти бодър. Да освежава въображението ти. Мисля, че имаш нужда от съпруга.
— Съпруга?
— Разбира се. Мисля, че точно това ти трябва. Може би ще трябва да се върнеш и да хвърлиш още един поглед на Ейди.
— Ейди?
— Да, Ейди — намръщи се Ричард. — Спомняш си Ейди. Жената с един крак.
— О, съвсем добре си спомням Ейди — той погледна Ричард с най-невинния си поглед. — Но Ейди си има два крака, не един.
Ричард и Калан едновременно подскочиха.
— Какво?
— Да — усмихна се Зед, обърнат към тях, — изглежда, че отново й е пораснал — той се наведе и извади от раницата на Ричард една ябълка. — Съвсем ненадейно.
Ричард хвана Зед за ръкава и го обърна към себе си.
— Зед, ти…
Магьосникът се усмихна.
— Напълно ли си убеден, че не искаш да станеш магьосник? — той отхапа от ябълката, доволен да види учудването, изписано на лицето на Ричард. Зед му върна ножа, чието острие беше толкова остро, колкото никога не е било.
Ричард поклати глава и се зае отново с работата си.
— Искам просто да се върна у дома и отново да съм водач. Нищо повече — той се позамисли малко, след това попита: — Зед, през цялото време, докато растях покрай теб, ти си бил магьосник, а аз никога не съм разбрал това. Не си използвал магия. Как си успявал да се въздържаш? Защо?
— Е, ами при използването на магия има някои опасности. Има и болка.
— Опасности? Какви например?
Зед го изгледа продължително.
— Ти самият си използвал магия чрез меча. Сам ми кажи.
— Но това е меч, различно е. Какви опасности съществуват за един магьосник, когато използва магия? И каква болка?
Зед се усмихна пестеливо, дяволито.
— Току-що взел първия урок, и вече е готов за втори.
Ричард настръхна.
— Няма значение — той метна раницата на гърба си. — Единственото, което искам, е да бъда горски водач.
С ябълка в ръка, Зед се отправи към пътеката.
— Вече ми го каза — той отхапа голяма хапка. — А сега искам да ми разкажете всичко, което се е случило, откакто изпаднах в безсъзнание. Не пропускайте нищо, без значение колко маловажно е то.
Зачервени, Ричард и Калан си размениха погледи.
— Няма да му кажа, ако ти не го направиш — прошепна той.
Тя го задържа с ръка на рамото му.
— Кълна се — нито дума за къщата на духовете.
По погледа й разбра, че тя ще удържи на думата си.
През останалата част от деня, докато се бъхтеха по пътеките, избягвайки главните пътища, двамата разказваха на Зед за всичко, което се беше случило, откакто ги нападнаха съществата от границата. Зед ги караше да се връщат към предишни събития на най-невероятни моменти от разказа им. Като подбираха внимателно думите си, Ричард и Калан успяха да изплетат разказа си за престоя в селото на Калните, без да споменават за онова, което се бе случило между тях в къщата на духовете.