Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Къде е Джени?
— Замина за Ал Шаргаз тази сутрин със 125.
— Значи Мак го няма? — попита Жан-Люк.
— Не, тя замина сама. Мак е…
— Не мога да повярвам! — възкликна Жан-Люк. — Тя се беше заклела, че никога няма да замине без стария пръч Дънкан!
Петикин се засмя.
— И на мен не ми се вярваше, но замина сама. „Има време, докато Жан-Люк узнае истинската причина за заминаването й“ — помисли си той.
— Нещата тук май не вървят, а?
— Да, и става, все по-лошо. Много нови екзекуции. Петикин си помисли, че е по-добре да не споменава за бащата на Шаразад пред Саяда. Нямаше защо да я тревожи.
— Какво ще кажете за по чаша чай? Току-що го направих. Чухте ли днес за затвора „Каср“?
— Какво е станало?
— Щурмувала го е тълпа — каза Петикин и отиде в кухнята за още чаши. — Разбили вратата и освободили всички, удушили няколко полицаи и агенти на САВАК и сега се говори, че Зелените отряди са организирали импровизиран незаконен съд, вкарват в килиите, когото им падне и бързо ги изкарват оттам пред екзекуторските взводове.
Саяда за малко да каже, че сега затворът е освободен и че враговете на революцията и на Палестина са си получили заслуженото наказание, но се въздържа и се заслуша внимателно в разказа на Петикин.
— Мак отиде рано на летището заедно с Джени, след това в министерството, после дойде тук. Скоро ще се върне. Как е трафикът на летището, Жан-Люк?
— Задръствания с километри.
— Старецът изпрати 125 в Ал Шаргаз за две седмици, за да прибере всичките ни хора, ако е необходимо, или да закара нови екипажи.
— Добре. Скот Гавалан отдавна трябваше да е в отпуска, също и няколко от механиците. Може ли 125 да получи разрешение да спре в Шираз?
— Опитваме се да го издействуваме другата седмица. Хомейни и Базарган искат пълно възстановяване на нефтодобива, затова смятаме, че ще ни окажат съдействие.
— Ще можеш ли да докараш нови екипажи, Чарли? — попита Саяда. Чудеше се как един английски самолет може да получи разрешение за такава свобода на полети. Проклети англичани, дай им винаги да интригантстват!
— Това е идеята, Саяда — отговори й Петикин и наля още вряла вода в чайника, без да забележи гримасата на Жан-Люк. — Може да се окаже, че от британското посолство ни заповядаха да евакуираме целия второстепенен персонал — имаме няколко излишни лица плюс жени, затова Джони Хог замина за Ковис — да вземе Мануела Старк.
— Мануела е в Ковис? — Саяда беше не по-малко изненадана от Жан-Люк. Петикин не му беше разказал как беше пристигнала и Макайвър я бе изпратил там.
— Толкова работи стават наведнъж, че е трудно да се води отчет за всичко. Вие какво правите тук и какво става в Загрос? Ще останете за вечеря — тази вечер аз готвя.
Жан-Люк скри ужаса си.
— Съжалявам, mon vieux, тази вечер не ни е възможно. А колкото до Загрос, там всичко е наред както винаги; в края на краищата Загрос е във френския сектор. Тук съм, за да взема хората на „Шлумбергер“. Призори се връщам и ще трябва да ги докарам обратно след два дни. Няма как да се откажа от допълнителните полети.
Той се усмихна на Саяда и тя му отвърна със същото.
— Всъщност, Чарли, аз отдавна имам право да ползвам един уикенд. А къде е Том Локхарт, кога се връща в Загрос?
Петикин усети как нещо го жегна в стомаха. След като преди три дни бяха получили съобщението на Руди Луц от кулата в Абадан, че хеликоптерът НВС е бил свален, когато се е опитвал да прелети тайно над границата, и вътре е бил Том Локхарт, връщайки се от отпуска, нямаха никакви сведения, освен една официална информация, предадена чрез Ковис, че Локхарт е тръгнал към Техеран с кола. Все още нямаше никакво официално разследване на похищението на хеликоптера.
„Така ми се иска Том да се върне — помисли си Петикин. — Ако Саяда не беше тук, щях да разправя всичко на Жан-Люк, той му е по-голям приятел от мен, но не знам как стои въпросът със Саяда. В края на краищата, тя не е една от нас, работи за кувейтците, а този номер с НВС може да се окачестви като държавна измяна.“
С разсеян вид наля чаша чай и я подаде на Саяда, след това друга — на Жан-Люк. Напитката беше гореща, тъмна, със захар и козе мляко, което и двамата не харесваха, но го приеха от учтивост.