Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Том свърши това, което трябваше да направи — започна той предпазливо, като се опита да го пусне ей така, между другото. — Тръгнал е от Бандар-е Делам онзи ден по шосе. Един Бог знае колко време ще пътува, но снощи трябваше да е тук. Не се вълнувай. Да се надяваме, че днес ще пристигне.
— Би било идеално — каза Жан-Люк. — Тогава ще може да закара обратно в Загрос екипа на „Шлумбергер“ и аз ще си взема няколко дни отпуск.
— Ти вече ги използува. Освен това си началник.
— Е, да се надявам, че поне ще може да се върне с мен и да поеме базата, а аз ще си дойда в неделя — Жан-Люк погледна Саяда със сияещи очи. — Voila, всичко е уредено. Без да забелязва какво има в чашата, той отпи от чая и едва не се задави.
— За Бога, Чарли, обичам те като брат, но това е гадост.
Саяда се засмя и Петикин му завидя. Пулсът му се ускори при мисълта, че Паула може да пристигне всеки момент с „Алиталия“. „Какво ли не бих дал да видя, че очите й светят за мен като тези на Саяда за господин Прелъстителя!
Я по-спокойно, Чарли Петикин. Току-виж си се изложил като последния глупак. Та тя е на двадесет и девет, а ти — на петдесет и шест, и си бъбрил с нея само два пъти. Да, така е. Но тя ме вълнува повече, отколкото някога ми се е случвало, и вече мога да разбера Том Локхарт, задето обърна каруцата заради Шаразад.“
Зумерът на късовълновата радиостанция на бюфета избръмча. Чарли се надигна и усили звука.
— Тук централа Техеран, слушам ви!
— Говори капитан Еър от Ковис, викам капитан Макайвър. Спешно съобщение.
Гласът се смесваше със смущенията и беше съвсем слаб.
— Тук капитан Петикин. Капитан Макайвър в момента го няма. Вие сте на две и пет. — Това беше мярка за силата на сигнала — едно към пет. — С какво мога да ви помогна?
— Моля изчакайте!
— Какво става с Фреди и теб? — изсумтя Жан-Люк. — Какви са тия „капитан Еър“ и „капитан Петикин“?
— Просто парола — отговори Петикин разсеяно, загледан в радиостанцията, а Саяда наостри уши. — Просто е възникнало положение, при което се оказва, че там има някой или някой подслушва. Враждебен елемент. Ако отговоря със същото, означава, че съм разбрал ситуацията.
— Много хитро — обади се Саяда. — Много ли пароли имате, Чарли?
— Не, но започва да ми се иска да бяха много. Току се появи някой педераст, който хабер си няма какво става всъщност. Липсват персонални контакти, поща, телефони и телексът е в окаяно състояние, а отвсякъде ни притискат разни бабаити, дето ги сърбят ръцете да стрелят. Защо не сдадат оръжията си и не ни оставят да си живеем щастливо?
Късовълновата радиостанция шумеше приятно. Небето зад прозорците беше облачно, денят — мрачен; явно пак щеше да вали сняг; покривите на къщите, че дори и планините над тях изглеждаха мрачни в светлината на късния следобед. Всички чакаха с нетърпение.
— Говори капитан Еър от Ковис… — Гласът отново започна да се губи от смущенията и те трябваше да се съсредоточат, за да чуват. — Първо ви препредавам съобщение, получено от Загрос Три преди няколко минути, предадено от капитан Гавалан.
Жан-Люк замръзна.
— Съобщението гласи: „Пан пан пан.“ — Това беше авиационният международен сигнал за бедствие, непосредствено предхождаш сигнала „Помощ“. — Току-що ми съобщиха от местния революционен комитет, че присъствието ни в Загрос вече е нежелателно и че трябва да напуснем областта заедно с всички работещи при нас чужди граждани, които са на сондите, в рамките на четиридесет и осем часа… Очаквам незабавни инструкции за действие. Край на съобщението. Записахте ли?
— Да — потвърди припряно Петикин, който нахвърляше бележки.
— Това беше всичко, което каза, като изключим, че беше притеснен.
— Ще информирам капитан Макайвър и ще ви отговоря възможно най-бързо.
Жан-Люк се протегна и Петикин му даде микрофона.
— Тук е Жан-Люк, Фреди, моля те, кажи на Скот, че ще се върна утре преди пладне, както беше планирано. Драго ми е да се чуем, благодаря ти, ето го пак Чарли.
И върна микрофона. Цялото му лустро беше изчезнало.
— Ще предам, капитан Сесон. Драго ми беше да се чуем. По-нататък: 125 взе заминаващите си специалисти заедно с госпожа Старк, включително капитан Джон Тайрър, който беше ранен по време на неуспешната контраатака на левичарите в Бандар-е Делам…
— Каква атака? — измърмори Жан-Люк.