Господарят на хаоса

— Е, не беше грешка — каза Егвийн. Редът на Нисао? Какво пък, сега нямаше да пита — Нинив явно никак не беше доволна, а на Егвийн й се искаше това да бъде възможно най-щастливият повод. Тя извлече стола иззад масата, видя две дебели възглавнички на седалката и се усмихна. Чеза се беше погрижила да й е удобно. — Сега ще седнем и ще си поприказваме, а после ще ви помогна да си намерите най-хубавите рокли в Салидар. Разкажете ми за тези ваши открития. Аная ми спомена за тях, а също и Шериам, но не можах да ги задържа достатъчно, за да ми дадат повече подробности.

Двете се спогледаха. Необяснимо защо, като че ли нямаха желание да говорят за нищо друго освен за това как Нинив е Изцерила Сюан и Леане — Нинив повтори три пъти притеснено, че Изцеряването на Логаин е станало съвсем случайно — както и за работата на Елейн над тер-ангреала. Това бяха забележителни постижения, особено на Нинив, и Егвийн им каза колко възхитително е това, което са направили, и колко много им завижда. Опитът да й се покаже как става не продължи дълго — Егвийн нямаше истински усет за Церенето, особено за толкова сложна тъкан, която Нинив изтъка, без да се замисли, макар да имаше усет за метали и доста прилична мощ за Огън и за Земя. Разбира се, те двете искаха да научат как изглежда животът сред айилците. Ако можеше да се съди по стреснатите им примигвания и изумения им смях, тя не беше сигурна дали вярват на всичко, което им разказва, а тя определено не им разказа всичко. Темата с айилците естествено ги доведе до Ранд. Двете я гледаха невярващо, докато им описваше срещата му с Айез Седай. Съгласиха се, че е нагазил в по-дълбоки води, отколкото познава, и че има нужда някой да го води, за да не стъпи в някоя дупка. Елейн смяташе, че Мин може да му помогне за това, след като пратеничеството стигне в Кемлин — едва тогава Егвийн разбра, че Мин е включена в него, както и че е била в Салидар — макар че в действителност изглеждаше доста обезкуражена. И освен това измърмори нещо много странно, сякаш всъщност не искаше да го чуят.

— Мин е по-добра жена от мен. — Неизвестно защо това предизвика състрадателен поглед от страна на Нинив. — Съжалявам, че аз не отидох — каза Елейн малко по-високо. — За да го напътствам, искам да кажа. — Тя запремества поглед от Егвийн към Нинив и бузките й се изчервиха. — Добре де, и за това. — Нинив и Егвийн се разсмяха толкова силно, че щяха да паднат от столовете си, а Елейн също тутакси прихна.

— Имам да ти кажа нещо хубаво, Елейн — каза Егвийн и се сепна, като се сети какво точно щеше да каже и защо. Светлина, в каква тиня беше нагазила, че и се смееше на всичко отгоре! Смехът й секна. — Съжалявам за майка ти, Елейн. Прости ми, че не изразих съболезнованията си веднага. — Елейн изглеждаше смутена, и как не. — Работата е, че Ранд иска да ти даде Лъвския трон заедно със Слънчевия трон.