Аз, вещицата

Маркъс и Натаниъл се спогледаха, когато Матю приключи с речта си. Демонът поклати глава и стисна устни, по-младият вампир се взря в масата, а едно мускулче на челюстта му започна да се свива и разпуска.

— Но кой ще раздава лакомствата? — попита Ем.

Матю се замисли.

— Ние с Даяна ще го направим.

Двамата млади мъже изскочиха от стаята и смотолевиха някакви извинения, че отиват за мляко. След това се качиха на колата на Маркъс и полетяха по алеята.

— Трябва да престанеш да им нареждаш какво да правят — скарах се на Матю, който дойде с мен до предната врата, за да ги види как отпрашват. — И двамата са големи мъже. Натаниъл има съпруга, а скоро ще има и дете.

— Ако ги оставя да постъпват както сметнат за добре, до утре на прага ни ще има армия от вампири.

— Следващата седмица няма да си тук, за да ги командваш — припомних му, загледана в задните светлини на колата, която зави към града. — Тогава синът ти ще е начело.

— Точно от това се притеснявам.

Истинският проблем бе, че се намирахме в епицентъра на мощен взрив от тестостерон. Натаниъл и Матю не можеха да стоят в една стая, без да прехвърчат искри, а във все по-претъпканата къща им беше трудно да се избягват.

Следващият им спор избухна същия следобед, когато пристигна доставка. Беше кутия с голям червен надпис „ОПАСНО“.

— Какво, по дяволите, е това? — попита Маркъс, докато внасяше безгрижно пакета във всекидневната. Натаниъл вдигна очи от лаптопа си и кафявите му очи се разшириха от тревога.

— За мен е — каза спокойно Матю и взе пакета от сина си.

— Жена ми е бременна! — кресна яростно Натаниъл и тресна капака на лаптопа. — Как можахте да вкарате зараза в къщата?

— Това са ваксини за Даяна. — Матю едвам прикриваше раздразнението си.

Оставих списанието си.

— Какви ваксини?

— Няма да се върнеш в миналото, без да вземем всички възможни защитни мерки срещу болести. Ела в работната стая — повика ме Матю и протегна ръка.

— Първо ми кажи какво има в кутията.

— Допълнителни подсилващи ваксини срещу тетанус, тиф, полиомиелит, дифтерит, както и някои, които може би не са ти слагали, като например срещу бяс, последните грипни ваксини и имунизация против холера. — Млъкна. Ръката му още стоеше протегната. — И ваксина против едра шарка.

— Едра шарка? — Бяха спрели да имунизират срещу тази болест децата няколко години преди да се родя. Което означаваше, че Софи и Натаниъл също не бяха имунизирани.

Матю ме дръпна, за да се изправя на крака.

— Да започваме — каза той решително.

— Днес няма да ме бодеш с игли.

— По-добре игли днес, отколкото едра шарка и тетанус утре — сряза ме той.

— Чакай малко. — Гласът на Натаниъл изплющя като камшик в стаята. — Ваксината срещу едра шарка ще я направи преносител. Ами Софи и бебето?

— Обясни му, Маркъс — нареди Матю и отстъпи, за да ми направи място.