Аз, вещицата

— Малко — отвърна предпазливо Ем. — Стивън ми е казвал как го прави. Никога не използваше заклинания, за да се връща назад във времето. Способностите му бяха достатъчно силни и без тях. А като имаме предвид разходките във времето на Даяна от детска възраст и затрудненията й с вещерския занаят, най-добре ще е да се придържаме към неговия опит.

— Защо с Даяна не отидете до хамбара и не опитате? — предложи Сара. — Да речем, да се върне право в работната стая.

Когато Матю тръгна след нас, Сара го дръпна и го спря.

— Остани тук.

Изражението на Матю отново стана гневно. Не му харесваше да сме в различни помещения, да не говорим — в различно време.

Хамбарът все още миришеше сладко на минали реколти. Ем застана срещу мен и тихо ме инструктира.

— Стой възможно най-неподвижно — каза тя. — И се опитай да изпразниш съзнанието си.

— Говориш като моята йога инструкторка — засмях се и застанах в асана Планина.

Ем се усмихна.

— Винаги съм смятала, че между йогата и магията има много общо. А сега затвори очи. Мисли за работната стая, която преди малко напусна. Трябва да поискаш да си там повече, отколкото да си тук.

Представих си работната стая, предметите в нея, миризмите и хората. Намръщих се.

— А ти къде ще си?

— Зависи кога пристигнеш. Ако е преди да тръгнем, ще съм там. Ако не, ще съм тук.

— В това няма никакъв физичен смисъл. — Главата ми се изпълни с тревоги как вселената ще се справи с множество Ем и Даяни, а също така Мириам и Сари.

— Престани да мислиш за физика. Какво бе написал баща ти в бележката си? „Който повече не може да се учуди, той е като мъртъв.“

— Напълно вярно — признах неохотно.

— Време е да направиш голяма крачка към неизвестното, Даяна. Магиите и чудесата, които са твое рождено право, те очакват. А сега си помисли къде би искала да бъдеш.

Когато умът ми преливаше от образи, повдигнах крак.

Когато го поставих на земята, бях отново в хамбара с Ем.

— Не стана — извиках, изпаднала в паника.

— Беше се съсредоточила прекалено върху подробностите от стаята. Мисли си за Матю. Не искаш ли да си при него? Магията е в сърцето, не в ума. Тя няма нищо общо с думите и следването на процедури, както е при заклинанията. Трябва да я усетиш.

— Желание. — Представих си как взимам алманаха от полицата на Бодлианската библиотека, почувствах отново първото докосване на устните на Матю в жилището му в „Ол Соулс“. Хамбарът изчезна, Матю ми разказваше историята за Томас Джеферсън и Едуард Дженър.

— Не — прекъсна ме Ем. Гласът й беше като от стомана. — Не мисли за Джеферсън. Мисли за Матю.

— Матю. — Отново си припомних докосването на хладните му пръсти по кожата ми, дълбокия му глас, жизнеността му, когато бяхме заедно.