Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Ти не знаеш какво приказваш, мила! — възкликна тя. — Вуйчо ти Соумс е прекрасна партия за всяка жена. Той е толкова умен, красив, богат, внимателен, грижлив и никак не е стар, като вземем пред вид всичко това.
Имоджин само се усмихна и погледна последователно „милите старици“ със своите сластни очи.
— Пожелавам ти — добави леля Джули. — и ти да се омъжиш за такъв добър човек.
— Няма да се омъжа за добър човек, лельо — промълви Имоджин, — защото добрите мъже са скучни.
— Ако продължаваш да разсъждаваш по тоя начин — отвърна все така недоволно леля Джули, — никога няма да се омъжиш. Но е по-добре да изоставим този разговор. — После се обърна към Уинифред и запита: — А как е Монтегю?
По-късно, докато чакаха вечерята, тя промълви:
— Казах на Смитър, Естер, да донесе половин бутилка сладко шампанско. Мисля, че трябва да пием за здравето на милия Джеймс, както и за… жената на Соумс; само че тайно. Ще кажа просто: „Знаете за какво, Естер“ и ще изпразним чашите. Иначе на Тимоти може да му прилошее.
— По-вероятно е на нас да ни прилошее — отвърна леля Естер. — Но мисля, че все пак се налага при този случай.
— Да — продължи възхитено леля Джули, — това е наистина случай! Представете си само какво ще бъде, ако едно момченце продължи името му! Смятам, че това е особено важно сега, след като Айрин има син. Уинифред каза, че Джордж наричал Джолиън „трипалубник“, защото имал три семейства! Джордж е такъв смешник! А представете си! Айрин живее все пак в къщата, която Соумс построи за нея и за себе си. Колко ли е тежко на милия Соумс! Той е бил винаги така коректен!
Когато си легна тази вечер, възбудена от чашата шампанско и от тайната наздравица, тя лежа дълго с отворен молитвеник, устремила поглед в тавана, пожълтял от светлината на нощната лампа. Младите! Щастливи бяха те! Щастлива ще бъде и тя, ако види доволен милия Соумс. Той е сигурно щастлив сега, въпреки приказките на Имоджин. Ще има всичко, каквото желае: имот, съпруга, деца! И ще достигне дълбока старост, като милия си баща, ще забрави напълно Айрин и ужасното дело. Дано доживее да купи на децата му първото дървено конче! Смитър ще го избере и купи вместо нея… хубавичко, пъстричко. Как се люлееше едно време Роджър на дървеното конче, докато се прекатуреше! Отдавна беше то! Отдавна! „Много са жилищата в дома на отца ми…“ Някакво скърцане стигна до слуха й… „Не е мишка!“ — помисли машинално тя. Скърцането се засили. Ето пак! Мишка беше! Не беше хубаво от страна на Смитър да ги уверява, че нямало мишки! Няма да ги усетят как ще проядат ламперията, а тогава ще трябва пак да викат дърводелци. Такива пакостни животинчета! Тя продължаваше да лежи, като се оглеждаше из стаята, слушаше лекото скърцане и чакаше сънят да я отърве от него.
Раждане на нов Форсайт
Соумс излезе през градинската врата, пресече моравата, постоя на пътечката над реката, обърна се и стигна пак до градинската врата, без да забележи, че се движи. Скърцането на колелата по алеята го убеди, че е минало доста време и докторът си отива. Какво му бе казал?
„Ето какво е положението, мистър Форсайт. Мога да гарантирам напълно за живота й, ако направя операция, но детето в такъв случай ще бъде мъртво. Ако не направя операция, детето ще се роди навярно живо, обаче за майката има голяма опасност… Да, голяма опасност. И в двата случа не вярвам, че ще има вече друго дете. В сегашното си състояние тя очевидно не може да реши сама, а не можем да чакаме майка й. Вие трябва да решите, докато аз правя необходимите приготовления. Ще се върна след един час.“
Решение! Какво решение? Нямаше време да повика специалист! За нищо нямаше време!
Шумът на колелата бе заглъхнал, а Соумс продължаваше да се ослушва; после притисна изведнъж с ръце ушите си и се върна към реката. Така преждевременно, непредвидено, без да могат дори да повикат майка й! Тя трябваше да реши. А щеше да пристигне от Париж едва вечерта! Да можеше поне да разбере докторския жаргон, медицинските тънкости, за да бъде уверен, че претегля правилно всички възможности; но той разбираше от тях, колкото от китайски… колкото лаик може да разбере от правен процес. И все пак трябваше да реши! Ръката му се бе изпотила, когато я свали от челото, при все че беше студено! Тези стонове, които идваха откъм стаята й! Ако се върне там, ще бъде още по-тежко. Трябва да бъде спокоен, с бистър ум. От една страна — почти сигурен живот за младата му жена и сигурна смърт за детето; и… никакви деца по-нататък! От друга — може би смърт за жена му, почти сигурен живот за детето; и… никакви деца по-нататък! Кое да избере!