Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Стъмнило се бе вече, когато той отвори най-после вратата и се ослуша. Никакъв звук! Млечнобял полумрак бе обгърнал стълбището и площадката долу. Тръгваше вече да се връща, когато чу долу някакъв шум. Надникна долу, зърна неподвижна черна сянка. Сърцето му замря. Какво беше това? Смъртта ли? Сянката на смъртта, излязла от нейната стая? Не! Просто прислужница без шапчица и престилка. Тя дойде до подножието на стълбите и прошепна задъхано:
— Докторът иска да ви види, сър.
Той изтича долу. Момичето се долепи до стената, за да му направи път, и каза:
— О, сър, свърши се!
— Свърши ли се? — повтори почти заплашително Соумс. — какво искате да кажете?
— Имаме бебе, сър.
Той изтича по последните четири стъпала и се озова изведнъж пред доктора в полутъмния коридор. Докторът изтриваше челото си.
— Моля ви се! — каза Соумс. — По-бързо!
— И двете са живи: опасността мина, струва ми се.
Соумс не мръдваше, закрил очи. — Поздравявам ви — чу гласа на доктора. — Работата беше на косъм.
Соумс отпусна ръка, с която бе закрил лице.
— Благодаря — промълви той. — Много, много ви благодаря. Какво е?
— Дъщеря… за щастие, момче би убило майката… с главата си.
Дъщеря!
— Най — големи грижи и за двете — чу пак гласа на доктора — и всичко ще се оправи. Кога пристига майка й?
— Тази вечер, между девет и десет, предполагам.
— Ще остана дотогава. Искате ли да ги видите?
— Още не — отвърна Соумс. — Кога си тръгвате. Отивам да ви изпратя вечеря.
И слезе в долния етаж.
Неизразимо облекчение. Но… дъщеря! Струваше му се несправедливо. Да поеме такъв риск… да преживее такова мъчение… такова мъчение… и то за дъщеря! Стоеше в хола пред камината с пламтящи цепеници, побутваше ги с крак и се стараеше да се съвземе. „Ами баща ми!“ — помисли той. Горчиво разочарование, няма защо да се отрича! Човек никога не получава в тоя живот всичко, което желае! А друг живот няма!…Пък и да има, каква полза?
Докато стоеше така, му подадоха телеграмата.
„Ела веднага, баща ти бързо отпада. Мама.“
Усети, че се задушава. Можеше да се допусне, че няма да се развълнува след току-що преживените часове, но се развълнува. Беше седем и половина, влак за Рединг имаше в девет, влакът на мадам, ако е успяла да го вземе, пристигаше в осем и четиридесет… Ще я дочака и ще замине. Поръча да впрегнат, навечеря се машинално и се качи горе. Докторът излезе да го посрещне.
— Заспаха.
— Няма да вляза — заяви с облекчение Соумс. — Баща ми е на умиране. Трябва да отида в града. Наред ли е всичко?
Лицето на доктора изрази някакво колебливо възхищение. „Да бяха всички така хладнокръвни!“ — сякаш казваше той.
— Да, мисля, че можете спокойно да отидете. Скоро ли ще се върнете?
— Утре — отвърна Соумс. — Ето ви адреса.