Окото на света

— Не мога да те пусна с тия ръце, толкова грижи ми създадоха! Има една малка вратичка от другия край на градината, обрасла е и никой освен мен не си спомня за нея…

Изведнъж се чу тропане на ботуши.

— Твърде късно — промърмори Гавин.

Елейн изръмжа люта ругатня и Ранд затвори очи. Беше я чул от устата на един от конярите в „Кралски благослов“ и тогава му се стори невероятно груба. Миг след това щерката-наследница отново изглеждаше хладнокръвна и самоуверена.

Гавин и Елейн изобщо не изглеждаха притеснени, но той не можеше да си наложи същото равнодушие и когато кралските стражи се появиха, замръзна на мястото си.

Елейн и Гавин скочиха с разперени ръце между него и стражите, за да го защитят. Той остана мирен, вдигнал ръце встрани, без дори да му хрумне да посегне към меча си.

Докато тропотът на ботушите все още изпълваше въздуха, един от войниците, със златен пискюл на рамото, показващ, че е началник на отделението, извика:

— Милейди, милорд, залегнете бързо!

— Как смеете да насочвате гола стомана срещу мен, Таланвор? — викна Елаин. — За това провинение Гарет Брин ще ви прати да чистите торта в конюшните редом с последния редник, и то ако имате късмет!

Войниците се спогледаха смутено и някои от тях неохотно свалиха опънатите си лъкове. Едва тогава Елейн отпусна ръце все едно че ги беше вдигнала просто защото така й харесваше. Гавин се поколеба, но последва примера й. Ранд можеше да преброи колко от лъковете не бяха снишени. Мускулите на стомаха му се стегнаха, сякаш можеха да спрат някоя стрела от двадесет крачки разстояние.

Мъжът с офицерския пискюл изглеждаше най-смутен от всички.

— Милейди, простете ми, но лорд Галадедрид ни съобщи, че някакъв мръсен селянин се е промъкнал в кралските градини въоръжен и заплашва милейди Елейн и милорд Гавин. — Очите му се приковаха в Ранд и гласът му стана по-твърд. — Ако милейди и милорд благоволят да отстъпят встрани, ще отведа този злодей в тъмницата. Бъркотията в града напоследък е много голяма.

— Много се съмнявам, че Галад ви е съобщил такова нещо — заяви Елейн. — Галад не лъже.

— Понякога ми се ще да излъже — промълви тихо Гавин на ухото на Ранд. — Поне веднъж. Така животът с него би станал по-лесен.

— Този човек е мои гост — продължи Елейн. — И той е под моя закрила. Можете да се оттеглите, Таланвор.

— Съжалявам, но това е невъзможно, милейди. Както милейди знае, кралицата, вашата почитаема майка, е издала заповеди, отнасящи се за всеки, който стъпи на територията на двореца без позволението на нейно величество, а нейно величество вече е уведомена за този нарушител. — В гласа на Таланвор се долавяше нещо повече от удовлетворение. Ранд предположи, че на офицера му се е налагало неведнъж да се подчинява на заповеди на Елейн, които не му харесват; но този път нямаше да го стори, защото имаше съвършени доводи.

Елейн изгледа Таланвор продължително; за пръв път, изглежда, й се случваше да губи.