Тъмната кула

Замъкът отвъд вътрешния двор (и реката, която изпълняваше ролята на крепостен ров) всъщност бе изграден от тъмночервени каменни блокове, които с годините бяха придобили почти черен цвят. Кулите се удебеляваха по такъв начин в горната си част, сякаш отричаха законите на гравитацията; ако човек ги наблюдаваше по-дълго време, очите го заболяваха. Самият замък имаше строг вид и бе лишен от каквито и да е орнаменти, с изключение на окото, гравирано над арката на главния му вход. Две от мостчетата, свързващи отделните кули, бяха рухнали, обсипвайки вътрешния двор с множество каменни отломки, но шест други си стояха непокътнати, пресичайки се на различни нива по начин, който накара Сузана да си мисли за входовете и изходите на някоя пътна детелина. Също както и при къщите, вратите и прозорците бяха необичайно тесни. Дебели черни врани бяха накацали по первазите и мостчетата, взирайки се в пътешествениците с блестящите си очички.

Сузана се смъкна на земята, готова всеки миг да извади револвера на Роланд, който бе затъкнат в колана й, и пропълзя до своя дин, който се взираше в голямата порта от тяхната страна на рова. Тя бе отворена и зад нея се виждаше изгърбен каменен мост, простиращ се над реката, широка най-малко дванайсетина метра. Тъмните й води отделяха неприятна миризма и там, където се завихряха около назъбените черни скали, пяната бе жълтеникава вместо бяла.

— Какво ще правим сега? — попита безногата жена.

— За начало предлагам да чуем какво ще ни кажат тези хора — рече Стрелеца и посочи към портата в далечния край на покрития с калдъръм преден двор на замъка. Крилата й бяха разтворени и сега там се появиха двама мъже — съвсем нормални мъже, а не някакви високи и възслаби панаирджийски изроди, както бе очаквала. Когато прекосиха половината двор, зад тях изникна още един човек и забърза по петите им. Никой от тримата не беше въоръжен и щом първите двама наближиха моста, Сузана забеляза, че си приличат като еднояйчни близнаци. Този зад тях изглеждаше по същия начин — бял мъж, сравнително висок, с дълга черна коса. Значи тризнаци — двама за съвет и един за късмет, както се казваше. Бяха облечени с дънки и дебели якета, за които жената веднага им завидя. Първите двама носеха големи плетени кошове с кожени дръжки.

— Представи си ги с бради и очила и ще изглеждат досущ като Стивън Кинг, когато с Еди го видяхме за пръв път — каза тихо Роланд.