Тъмната кула

— Имаш ли представа кой е спечелил? — попита Роланд. Сузана, която седеше в луксозното такси на Хо Фат и попиваше с очи всичко наоколо (и си мечтаеше за пуловер; дори и лека жилетка би й свършила чудесна работа, за Бога), каза:

— О, да. Кенеди, естествено.

— Той ли стана ваш дин?

— Дин на целите Съединени щати. А когато го застреляха, Джонсън пое работата му.

— Застреляха? — Стрелеца бе заинтригуван. — Истина ли казваш?

— Да. Беше убит от засада от един страхливец на име Осуалд.

— Съединените щати ли бяха най-могъщата държава в твоя свят?

— Ами, когато ме сграбчи за яката и ме издърпа в Средния свят, Русия беше най-големият ни съперник, но по принцип да.

— И хората от твоята страна избират сами своя дин, така ли? — продължаваше да разпитва Роланд. — Той не наследява трона по бащинство?

— Да — отвърна Сузана с известна загриженост. Почти очакваше Стрелеца да направи на пух и прах демократичната система. Или да й се присмее.

Ала вместо това той я изненада, като каза следното:

— Ако ми позволиш да цитирам Блейн Моно, това звучи доста добре.

— Направи ми услуга, Роланд, и не го цитирай. Нито сега, Нито когато и да било. Разбрахме ли се?

— Както кажеш — рече спътникът й, след което продължи без никаква пауза (ала с доста по-тих глас): — Дръж револвера ми в готовност, ако ти е угодно.

— Угодно ми е — отвърна също толкова тихо. Думите й прозвучаха като „уодномие“, защото тя почти не помръдна устни. Усещаше, че от сградите в тази част на Кралския друм (предимно дюкянчета и странноприемници, които сякаш бяха излезли от филмов декор за средновековно селище), ги наблюдават. Не знаеше дали става въпрос за хора, роботи или телевизионни камери, но го почувства още преди Роланд да потвърди страховете й. Трябваше само да погледне към Ко — главата на рунтавелкото се полюшваше напред-назад като махалото на часовника на дядо й, — за да разбере, че и той го усеща.

— А този Кенеди беше ли добър дин? — попита Стрелеца с обичайния си тон. Думите му увиснаха в тишината. Сузана внезапно осъзна нещо изключително приятно: за пръв път, откакто бяха напуснали Федик, не й беше студено, въпреки че се намираха съвсем близо до реката и въздухът бе влажен и вледеняващ. Бе съсредоточена до такава степен върху света около нея, че беше престанала да обръща внимание на студа. Поне засега.

— Ами, не всички смятаха така — вземи например този, който го застреля, — но според мен беше добър дин — рече. — Преди още да го изберат, казваше на хората, че има намерение да промени нещата. Вероятно по-малко от половината избиратели са повярвали в искреността му, защото повечето политици лъжат по същата причина, поради която маймуната се люлее на опашката си — защото го може. Веднага след като го избраха обаче, той започна да върши нещата, които беше обещал. Когато възникна голям проблем около едно място, наречено Куба91, той действа толкова храбро, че… добре де, да кажем, че за теб би било удоволствие да яздиш редом с него. Когато всички разбраха колко сериозни са били намеренията му, шибаните копелета наеха тази откачалка, която го застреля.