Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
Скаа бяха превърнали Сейзед в светец, но в този момент той си даваше сметка, че е най-големият езичник. Познаваше триста религии и не вярваше в нито една от тях.
Ето защо, когато сълзите му потекоха — и започнаха да замръзват на лицето му, — той не намери утешение в тях. Изстена и се наведе над замръзналия труп.
„Целият ми живот — помисли си Сейзед — беше една преструвка“.
55.
Рашек трябва да поведе Аленди в погрешна посока, да го обезкуражи, да го откаже по някакъв начин от намерението му да осъществи това пътешествие. Аленди не знае, че е измама, че всички сме измамени, и няма да ме послуша.
Страф се пробуди в студената утрин и веднага посегна за листо от черен фрайн. Започваше да открива ползите от това привикване. С него се будеше лесно и по-рано и тялото му беше топло въпреки студа. Ако преди му трябваше час, за да се приготви, сега му стигаха броени минути.
А денят, който започваше, щеше да е велик.
Джанарл го чакаше пред шатрата и двамата закрачиха из оживения лагер. Ботушите на Страф хрущяха по суграшицата.
— Пожарите изгаснаха, милорд — докладва Джанарл. — Сигурно от снега. Колосите вероятно са приключили да беснеят и са потърсили топли убежища. Нашите съгледвачи се страхуват да се приближат, но докладваха, че отдалече градът е тих като гробище. Тих и пуст, ако се изключат труповете.
— Може наистина да са се избили помежду си — рече почти радостно Страф и се покатери на седлото; изпускаше облаци пара в студения въздух. Армията бързо се строяваше. Петдесет хиляди войници, нетърпеливи да превземат града. Не само плячката ги привличаше там, но и топлината зад градските стени.
— Може би — отвърна Джанарл и също яхна коня си.
„Няма ли да е чудесно? — помисли си с усмивка Страф. — Всички мои врагове мъртви, градът и богатствата му в краката ми — и само изплашени скаа…“
— Милорд! — извика някой.
Страф извърна глава. Полето между лагера и Лутадел бе покрито със сняг и мръсни петна от сажди. А в другия му край бавно се събираха колоси.
— Изглежда, все пак са живи, милорд — рече Джанарл.
— Да, така излиза — кимна намръщено Страф. Бяха доста на брой, излизаха през западната порта и вместо да се хвърлят в атака, лениво се скупчваха.
— Според сведенията на съгледвачите са по-малко от първоначалния им брой. Вероятно с около една трета. Но все пак става дума за колоси…
— Важното е, че изоставят крепостта — рече с усмивка Страф. Черният фрайн топлеше приятно кръвта му и го караше да се чувства, сякаш е разпалил метали. — Виждам, че се готвят да ни нападнат. Ами да опитат. Всичко ще приключи много бързо.
— Да, милорд — отвърна Джанарл, но не изглеждаше уверен. Намръщи се и посочи. — И, милорд…
— Какво има пък сега?
— Войници, милорд — отвърна Джанарл. — Хора. Поне няколко хиляди. Излизат след колосите
Страф смръщи вежди.
— Те трябваше да са избити!
И тогава колосите атакуваха. Конят на Страф запристъпва нервно, когато сините чудовища хукнаха през полето, следвани от войниците.
— Стрелци! — извика Джанарл. — Готови за първия залп!
„Дали да не се дръпна назад?“ — помисли си Страф, но докато обръщаше коня, забеляза нещо. Една стрела внезапно изхвърча от редицата на колосите.
Но колосите не използваха лъкове. Освен това чудовищата бяха твърде далече, а тъмната точка — прекалено голяма, за да е стрела. Камък? Изглеждаше толкова голям, че…
Нещото започна да пада към армията му. Страф не можеше да откъсне поглед от него. С приближаването му вече можеше да различи повече подробности. Не беше стрела, нито камък.
Беше човек — жена с развята пелерина.
— Не! — изкрещя Страф.
„Нали си беше тръгнала?“
Вин летеше в подсилен от дуралуминий Стоманен скок, стиснала огромния меч на колоса. Изкрещя, заби острието в главата на Страф и продължи да сече надолу, докато не го забоде в земята. Разхвърча се сняг и замръзнала почва.
Конят се раздели на две части — предна и задна. Останките на бившия крал рухнаха на земята при трупа на животното. Вин ги погледна и се усмихна. Страф най-после бе мъртъв.
В края на краищата Елънд го бе предупредил какво ще последва, ако нападне града.
Генералите и офицерите на Страф стояха около нея и я гледаха втрещени. Зад нея колосите вече притискаха армията по фланговете.
Вин стисна дръжката на меча и Тласна напред с подсилен от дуралуминий Стоманен тласък. Конниците изхвърчаха от седлата, а войниците се пръснаха в кръг от няколко десетки метра. Отекнаха изплашени викове.