Окото на света

— От Емондово поле, в Две реки.

— От запад — промърмори замислен Гавин. — Много далече на запад.

Ранд го изгледа рязко. В гласа на младежа се долавяше нотка на изненада и Ранд отчасти я засече на лицето му. Но Гавин я смени с учтива усмивка толкова бързо, че той почти се усъмни дали наистина я е забелязал.

— Табак и вълна — каза Гавин. — Аз трябва да знам основните продукти от всяка част на владенията на кралицата. Впрочем и от всяко кътче на света също. Това е част от обучението ми. Основните производства и занаяти, и какъв е характерът на хората. Обичаите им, тяхната сила и слабости. За народа на Две реки се казва, че са упорити. Могат да бъдат водени, но само ако решат, че си сериозен водач, но колкото повече се опитваш да ги караш насила, толкова по-опърничави стават. Мисля, че Елейн би трябвало да си избере съпруг от вашия край. Бих приел за неин мъж човек с каменна воля, който да не й позволи да го стъпче.

Ранд се втренчи в него. Елейн също. Гавин изглеждаше съвсем нормално, но сякаш бълнуваше. „Защо?“

— Какво е това?!

И тримата подскочиха и се обърнаха.

Младежът, който се беше изправил недалече от тях, беше най-елегантният мъж, когото Ранд беше виждал, може би дори прекалено елегантен за мъж. Беше висок и слаб, но гласът му плющеше като камшик и излъчваше непоколебима самоувереност. Младежът беше с тъмна коса и очи и носеше изящните си дрехи с небрежна елегантност, сякаш бяха без значение. Едната му ръка беше стиснала дръжката на меча, очите му се бяха приковали в Ранд.

— Дръпни се от него, Елейн — каза младият мъж. — Ти също, Гавин.

Елейн пристъпи между Ранд и новодошлия, вдигнала глава.

— Той е верен поданик на нашата майка. И е под личната ми закрила, Галад.

Ранд трескаво се помъчи да си спомни онова, което беше чул от господин Кинч и по-късно от господин Джил. Галадедрид Дамодред беше доведен брат на Елейн, на Елейн и на Гавин, ако си спомняше правилно. Господин Кинч можеше и да не одобряваше съвсем Тарингейл Дамодред — доколкото беше разбрал, никой не го одобряваше — но към сина му и червените, и белите се отнасяха с еднаква почтителност и се изказваха еднакво благосклонно, доколкото можеше да се съди по приказките из града.

— Познавам много добре твоята доброта към безпризорните същества, Елейн — отвърна й благоразумно стройният младеж. — Но този тук е въоръжен и не ми изглежда благонадежден. Напоследък си имаме доста грижи и не можем да не бъдем бдителни. Ако той е верен поданик на кралицата, какво прави тук, където не му е мястото? Много лесно е да се измъкне един меч от парцалите, с които е увит, Елейн.

— Той е мой гост, Галад, и аз гарантирам за него. Да не би да си се самоназначил за моя гувернантка, че да решаваш с кого мога да разговарям и кога?

Гласът й беше изпълнен с насмешка, но Галад не се трогна особено.

— Знаеш много добре, че не претендирам за правото да контролирам действията ти, Елейн, но този… този твой гост е съмнителен и ти го знаеш не по-зле от мен. Гавин, помогни ми да я убедя. Майка ни би…