Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Тя кимна, докато брадичката й все още стоеше опряна на ръцете.
— Само един-два пъти. Но знам за какво говориш.
— Ами Ричард може да усети мишената, когато си поиска. Понякога си мисля, че може да я улучи дори със затворени очи. Когато съм го питал как го прави, той вдига рамене и не може да обясни. Казва само, че усеща накъде ще тръгне стрелата. Може да го прави цял ден. Но ако започна да му обяснявам неща от сорта на това колко бърз е вятърът, на какво разстояние се намира мишената или пък че предишната нощ лъкът е бил навън, а нощта е била влажна и това ще повлияе на точността му, ами тогава той не може да уцели дори земята. Мисълта пречи на чувството.
Той прави същото и с хората. Неудържим е, когато трябва да намери отговора на нещо. Тръгна след тази кутия като стрела. Никога преди не е стъпвал в Средната земя и въпреки това намери път през границата, откри отговорите, необходими му, за да продължи напред, за да се приближи до мишената. Така постъпва истинският Търсач. Проблемът е в това, че ако му дам прекалено много информация, започва да прави онова, което си мисли, че искам от него, вместо онова, което чувства. Трябва да го направлявам в правилната посока, към мишената, а след това да го оставя на мира. Да го оставя да я намери сам.
— Това е крайно цинично. Той е човешко същество, а не стрела. Прави всичко това, защото мисли прекалено много за теб, защото би направил всичко, за да ти достави удоволствие. За него ти си кумир. Обича те много.
Той я погледна мрачно.
— Не бих могъл да се гордея повече с него, да го обичам повече, но ако не спре Мрачния Рал, аз ще бъда един мъртъв кумир. Понякога магьосниците използват хората, за да довършат онова, което трябва да се направи.
— Мога да си представя как се чувстваш, като не можеш да му кажеш как би искал да му помогнеш.
Зед се изправи.
— Съжалявам за трудностите, през които вие двамата сте преминали. Може би ако бях с вас, щеше да е по-лесно. Лека нощ, скъпа моя — той потъна в тъмнината.
— Зед? — Той спря и се обърна към нея, един черен силует на лунната светлина. — Ти си имал жена.
— Имах.
Тя прочисти гърлото си и преглътна.
— Какво е усещането? Да обичаш някого повече от самия живот и да можеш да бъдеш с него, да получаваш в замяна неговата обич?
Зед стоеше, без да помръдва, замлъкнал, и се вглеждаше в нея в тъмнината. Тя чакаше, като й се искаше да види лицето му. Реши, че няма да получи отговор.
Калан вдигна брадичката си.
— Магьоснико Зорандер, това не е молба. А заповед. Ще отговориш на въпроса ми.
Тя зачака. Чу се тихият му глас:
— Беше като че ли намерих другата си половина, почувствах се цялостен, пълен за пръв път през живота си.
— Благодаря ти, Зед — тя се опита да овладее гласа си и остана доволна, че той не може да види сълзите й. — Просто се питах.
Тридесет и седма глава
Ричард се събуди, когато чу Калан да се връща и да хвърля малко дърва в огъня. Светлината току-що бе започнала да изпълзява по върховете на далечните планини, оцветявайки ги в бледорозово. На фона на тъмните облаци покритите със сняг остри върхове изпъкваха още по-ясно. Зед лежеше по гръб с широко отворени очи и хъркаше. Ричард изгони съня от очите си и се прозя.
— Какво ще кажеш за малко каша от корени на тава? — прошепна той, като не искаше да събуди Зед.
— Добре звучи — прошепна в отговор тя.
Ричард извади корените от раницата си и започна да ги бели с ножа си, докато Калан приготви тенджерата.
Когато ги наряза, той ги сложи вътре заедно с малко вода, която тя наля от един мех.
— Това са последните.
— Набрах малко боровинки.
Двамата сгряха ръцете си на огъня. Повече от кралица, помисли си той. Опита се да си представи кралица в изящни дрехи и с корона на главата да бере боровинки.
— Видя ли нещо по време на поста си?
Тя поклати глава. В следващия миг явно си спомни нещо и вдигна глава.
— Но по едно време чух някакъв странен звук. Идваше отдолу, близо до бивака. Без малко да дойда да те събудя, но спря почти веднага и повече не го чух.
— Така ли — той се обърна и на двете страни и хвърли поглед през рамо. — Тук долу. Чудя се какво ли е било. Сигурно съм бил много уморен, затова не ме е събудило.
Щом корените се свариха, Ричард ги разбърка и добави малко захар. Калан разсипа по чиниите и поръси всяка порция с пълна шепа боровинки.
— Защо не го събудиш? — каза тя.
Ричард се усмихна.
— Само гледай.
Той тракна няколко пъти с лъжицата по ръба на алуминиевата си паница. Зед изхърка късо и рязко се изправи.