Първото правило на магьосника

Ричард сви рамене.

— Явно не знаеш толкова, колкото си мислиш, че знаеш за това какво е да си магьосник, щом дори не ти е известно, че магьосниците трябва да са с бради.

Зед скръсти ръце.

— Брада, казваш? — той отпусна ръцете си и започна да търка палеца и показалеца от двете страни на голобрадото си лице. Докато повтаряше движението, започнаха да се появяват бакенбарди. Колкото повече го правеше, толкова по-големи ставаха те. Ричард гледаше с ококорени очи, докато гърдите на Зед се покриха със снежнобяла брада.

Зед изпружи глава и изгледа Ричард съсредоточено.

— Така става ли, момчето ми?

Ричард установи, че устата му е зяпнала. Затвори я, но единственото, което можеше да направи в отговор, бе да кимне с глава.

Зед изпъна брадата и врата си.

— Добре. А сега ми дай ножа си, за да мога да обръсна това нещо. Сякаш мравки са ме полазили.

— Ножът ми ли? За какво ти е моят нож? Защо просто не я накараш да изчезне така, както я накара да се появи?

Калан лекичко се изсмя, а когато Ричард я изгледа, изведнъж стана сериозна.

— Така не става. Всеки знае, че така не става — подигра му се Зед. Обърна се към Калан. — Нали всеки го знае? Кажи му го ти.

— Магията може да прави само неща, които използват съществуващото. Не може да променя вече случили се неща.

— Не разбирам.

Зед го погледна строго.

— Първият ти урок, ако някога решиш да станеш магьосник. И в трима ни има магия. Тя е все Адитивна. Адитивната магия използва онова, което е налице, и прибавя към него още нещо или пък го употребява по някакъв начин. Магията, която притежава Калан, използва искрицата любов във всеки човек, независимо колко малка е тя, и прибавя към нея още любов, докато тя се превърне в нещо друго. Магията на Меча на истината използва гнева ти и прибавя към него още гняв, извлича сила от него, докато той се превърне в нещо друго.

Аз правя същото. Мога да използвам всичко в природата, за да променям нещата. Мога да превърна пъпката в цвете, страха в звяр, да накарам счупена кост да зарасне, да взема топлината от въздуха около нас и да прибавя към нея още, да я умножа така, че да се превърне в магьоснически огън. Мога да накарам брадата ми да порасне. Но не мога да я накарам да се скрие обратно. — Един камък с големината на юмрука му започна да се издига във въздуха. — Мога да вдигна нещо. Да го променя. — Камъкът се превърна в прах.

— Ами значи можеш всичко — прошепна Ричард.

— Не. Мога да повдигна, да разтроша или да поместя камък, но не мога да го накарам да изчезне. Къде би могъл да отиде? Субстрактивна магия: разлагането на нещата. Моята магия, магията на Калан, магията на меча е от този свят. Всичката магия, произтичаща от този свят, е Адитивна. Мрачният Рал може да направи всичко онова, което мога и аз — изражението на Зед помръкна. — Субстрактивната магия идва от отвъдния свят. Мрачният Рал може да използва и нея. Аз не мога.

— Тя мощна ли е като Адитивната?

— Субстрактивната магия е противоположност на Адитивната. Както денят на нощта. И въпреки това двете са части на едно и също нещо. Магията на Орден е магия и на двете. Адитивната и Субстрактивната. Тя може да добавя към света, може и да смалява света до нула. За да отвориш кутиите, трябва да можеш да използваш и двата вида магия. Никой никога не се е притеснявал, че това ще стане, тъй като никой никога не е могъл да овладее Субстрактивната магия. Но Мрачният Рал я използва с такава лекота, с каквато аз използвам Адитивната.