Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Изцеден докрай, Тапек отпусна рамене. Силата му беше изчерпана, но той все пак се обнадежди от възможността за бързо подкрепление.
— Добре. Нужен си. Изтощен съм. Намери…
Акани го прекъсна язвително.
— Няма да ти изпълнявам нарежданията. Всъщност ме пратиха да те намеря. Кероло ни съобщи, че действаш безразсъдно. — Акани огледа хладно опустошената земя. — Виждам, че случаят е бил подценен. Изиграли са те като последния глупак, Тапек. От едно дете може и да се очаква да реагира на обида — но напълно обучен маг от Събранието? Крайностите ти говорят лошо за всички ни.
Лицето на Тапек потъмня като буреносен облак.
— Не ми се подигравай, Акани. Мара е заложила хитър капан, за да ни се противопостави!
— Едва ли. Всъщност ти сам си заложи капан и помогна на каузата й.
— Какво? Не съм й съюзник! — Тапек се олюля, ужасно раздразнен, че е с изчерпани сили.
Акани освободи защитата си: дискретно оскърбление, изтъкващо простия факт, че колегата му се е докарал до жалък и безпомощен гняв. Погледна последното тръпнещо на земята тяло на слуга на Акома и рече:
— Разбираш, че ако лейди Мара е избягала от носилката си предрешена, не си оставил нито едно живо лице непокътнато, за да каже.
Тапек отвърна раздразнено:
— Тогава приложи силата си да я намериш! Моята е напълно изчерпана.
— Похабена по-скоро. Не, няма да се занимавам с това. — Акани се приближи към колегата си. — Събранието ме прати, за да те върна. Действал си, без да си упълномощен, по въпрос, който е подложен на обсъждане. Това е срамно нарушение на спогодбата ни, а нещата са много по-сериозни, отколкото знаеш. Ако Слугата вече не е мъртва, си унищожил служителите й, с които разполагахме и които можеше да разкрият мащабите на заговора й срещу нас.
Тапек се намръщи.
— Заговор? Срещу Събранието? Искаш да кажеш, че е направила много по-голяма простъпка от неподчинение?
Акани въздъхна. Младежкото му лице изглеждаше уморено. Опитът му на съдия го караше да разглежда едно дело от всичките му страни и той призна:
— Ние я тласнахме към това. Но да, възможно е лейди Мара да си е наумила да разстрои договора ни с чо-джа.
— Никога не би посмяла! — избухна Тапек, но споменът за дръзкото предизвикателство на Кейоке противоречеше на това допускане. Не съществуваше нищо, което прокълнатата от боговете кучка Акома да не дръзне да опита. Нищо.
— Лордовете в държавата изобщо не очакваха тя да оцелее срещу мощта на Минванаби, още по-малко да ги унищожи — изтъкна сухо Акани. — Ние от дълго време сме привикнали да се борим, залагайки на издигнатото си положение. Забравили сме да се пазим срещу съперничество и предишното ни самодоволство ни носи гибел.
И видял враждебността, припламнала в очите на Тапек, бившият съдия добави:
— Твоето участие в този проблем приключи, Тапек, по решение на Събранието. Хайде, ела с мен.
Извади телепортиращото си устройство, задейства го, сграбчи здраво Тапек за рамото и двамата изчезнаха.
Дързостта на Господарката на Акома я беше спасила. Тапек в припряното си търсене така и не бе помислил да погледне покрай пътищата, в най-дълбоките и гъсти храсталаци. Не прозря по-дълбоко от външния декор на Мара като глезена благородна дама и изобщо не би могъл да си представи колко дълбоко я е променило пътуването й в Турил. Освен че бе навлязла дръзко в суровата страна, посоката, която беше хванала, след като остави носилката си и главната си свита, не беше на север към Кентосани. Вместо това беше поела право на югозапад към най-близките тунели на чо-джа.
През последните две нощи беше пътувала без отдих и сега се олюляваше от умора.
Съгледвачът пред групата вдигна ръка да спрат. След миг Мара осъзна защо.
Птиците по високите корони на дърветата уло бяха спрели да пеят.
— Засада ли? — попита шепнешком Мара.
Съгледвачът поклати глава.
— Едва ли. Дори крадци ще измрат от глад, ако дебнат в този район. Няма движение, от което да се снабдяват. — Вслуша се и добави: — Патрул според мен, милейди.
— Не е наш — заключи Сарик, обърна се към Ударен водач Азавари и той кимна, докато воините вадеха мечовете си. Съветникът на Акома попита припряно: — Колко ни остава до входа на тунела?
— Поне една миля — последва отговорът.
Твърде далече беше за бягане с тази капнала от умора група.