Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Над полянката прокънтя задавен женски писък. После настъпи тишина.
Дори дивите същества и птиците отдавна бяха избягали.
Но воините зад гърба му бяха останали. Пришпорен от гняв заради атаката на носилката. Ударният им водач ги призова на щурм.
Тапек изригна в безумен смях, завъртя се и се изправи срещу тях. Мечовете в ръцете им изглеждаха глупаво, а бойната страст на лицата им — гримаса на жалки глупци. Магьосникът усили заклинанието си, размаха ръце и заотпраща диск след диск във връхлитащите към него редици.
Западаха мъже. Не крещяха, тъй като не им оставаше миг, за да си поемат дъх. В един момент бяха живи и тичаха. В следващия, посечени от убийствените дискове на мага, се сгърчваха. Краката им се огъваха и те падаха на земята като сламени чучела.
Яростта на Тапек все още не бе утолена. Сякаш решил да изпепели и избие всичко, което му се мерне пред очите, той продължаваше да хвърля магия. Блясък след блясък излитаха от ръцете му. Въздухът звънеше и пееше под ръбовете на въртящите се кръгове дълго след като и последният воин на Мара беше паднал мъртъв. Инкомо бе проснат сред бойците и със смачканите си копринени халати приличаше на нелепо стъпкано цвете.
Силата на Тапек изведнъж се изцеди.
Изтощен и замаян, магьосникът нямаше друг избор, освен да спре да си поеме дъх. Не ликуваше. Негодуванието все още кипеше в него от това, че простосмъртни мъже му се бяха опълчили. Не съжаляваше, че са загинали от неговата ръка, а че бе принуден да убие Мара твърде бързо. Беше заслужила дълъг и болезнен край заради неприятностите, които бе причинила на Събранието.
Оправи гънките на халата си и тръгна към онова, което доскоро беше зелена горичка. Оцелелите роби и слуги се присвиваха и хленчеха, притиснали лица в земята: Тапек мина през тях и навлезе в мъртвото петно земя около носилката на Акома. Сухи листа и клонки се разпадаха на прах, докато преминаваше.
Само яркият лак на носилката не беше помръкнал. Пощадена от въздействието на изпиващата живот магия, тя изглеждаше почти изкуствена под блясъка на неспираната от нищо слънчева светлина. Тапек пристъпи напред и дръпна завесите с извезаните по тях птици шатра.
На възглавничките лежеше мъртва жена, зяпнала със замръзнали очи в изумление. Ръцете и краката й бяха загърнати в халата на Велика лейди, но лицето й не беше на Мара.
Проклятието на Тапек прокънтя над разрухата и смъртта.
Не беше постигнал нищо, освен убийството на някаква слугиня, облякла халата на Мара. Беше изигран! Той, маг от Събранието, беше подмамен от присъствието на Кейоке и шепа офицери и войници да повярва, че е пленил Господарката на Акома. Но тя, тя бе спечелила победата, като бе използвала необуздания му нрав. Всички войници бяха знаели, преди да умрат, че е надиграла Велик от Събранието. Старецът също. Кейоке беше играл през цялото време, несъмнено изпълнен с насмешка, преди да умре.
Тапек се огледа с безсилен гняв. Ако не се брояха уплашените роби, заклинанията му бяха унищожили целия живот наоколо. Всеки в свитата на Акома с достатъчно високо положение, за да знае къде е Мара, беше убит.
Не можеше да намери достатъчно мъст в проклятията. Нито можеше да се успокои и примирено да преглътне иронията от триумфа на Мара. Изпъна ръце нагоре, сътвори вихър от искрящи цветове, а след това с едно перване на китката отпрати смъртоносната дъга към горите. Енергиите поразиха дървета и храсти. Магията надигна пукот и трептене, които изригнаха в неземна синьо-бяла светлина. Там, където допреди миг бяха робите, вече нямаше нищо — нито кости, нито сенки, само остъргана от тайнственото заклинание земя.
Плувнал в пот, Тапек стоеше задъхан. Пред краката му зееше кратер, оголен от почва. Скалата беше съвсем гола, а над нея, на много крачки във всички посоки, не пълзеше и не летеше нищо. Слугите на Акома, успели да избягат най-далече, вече незащитени от храстите, лежаха и се гърчеха, поразени от магията. Кожата им бе подпухнала и почерняла, ръцете им бяха изгорели и без пръсти. Все още мърдаха и издъхваха в мъчителна агония, която дори не можеше да намери глас, за да изкрещи.
— Великолепно — чу се глас от въздуха.
Сепнат, Тапек се обърна и видя Акани, току-що дошъл от Града на магьосниците. Беше загърнат в заклинание щит срещу магическа атака и то искреше като мехур под яркото следобедно слънце.