Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Калан беше отворила широко очи.
— Ричард е в книгите с пророчества? Никога преди не бях срещала някой, който да е в книгите.
Той я погледна безразлично.
— Ти също си в книгите.
— Аз! Името ми е в книгите с пророчества!
— Ами и да, и не. Не може да се каже точно. Човек рядко знае със сигурност. Но в този случай аз знам, че е така. Казват се неща като „Последната Майка Изповедник“ това и „Последната Майка Изповедник“ онова, но няма съмнение коя е последната Майка Изповедник. Ти си, Калан. Няма съмнение и в това кой е „Търсачът, който насочва вятъра срещу наследника на Д’Хара.“ Това е Ричард. Наследникът на Д’Хара е Рал.
— Насочва вятъра! Какво означава това?
— Нямам ни най-малка представа.
Калан се намръщи и сведе поглед, като започна да човърка по камъка.
— Зед, какво пише за мен в книгите с пророчества?
Когато вдигна очи към него, той я гледаше.
— Съжалявам, скъпа моя, това не мога да ти кажа. Ще те изплаши толкова, че повече няма да смееш да заспиш.
Тя кимна.
— Чувствам се много глупаво, задето исках да се самоубия заради пророчеството на Шота. За да предотвратя то да се сбъдне, искам да кажа. Сигурно ме мислиш за глупачка.
— Калан, докато му дойде времето, не можем да знаем. Но не трябва да се чувстваш глупаво. Може да стане точно така, както е казала, че Ричард е единственият, който има някакъв шанс, че ти ще ни предадеш и ще насочиш силата си срещу него и по този начин ще осигуриш победата на Ричард. Има шанс да направиш всичко това, за да спасиш всички ни.
— От това не ми става по-добре.
— Може Ричард да стане предател по някакъв начин и ти да ни спасиш.
Тя го погледна мрачно.
— И в двата случая не ми харесва.
— Пророчествата не са направени, за да ги разбират хора. Те могат да причинят повече неприятности, отколкото можеш да си представиш; заради тях са се водили войни. Дори аз не разбирам повечето от тях. Ако Старите магьосници — експерти по пророчествата, бяха тук, може би щяха да могат да ни помогнат, но без техните напътствия е по-добре да оставим на мира пророчеството на Шота. На първата страница на книгата с пророчества пише: „Приемете тези пророчества с мисълта, а не със сърцето си.“ Това е единственото, което е написано на цялата страница в книга с размерите на солидна маса. Всяка буква е позлатена. Толкова е важно.
— Пророчеството на Шота се различава по нещо от тези в книгата, нали така?
— Да. Пророчество, предадено гласно, се изрича, за да помогне на този, който го получава. Шота се е опитвала да защити Ричард. Въпреки това дори самата Шота не е имала никаква представа как може да помогне; тя е била просто посредник. Някой ден думите й може би ще кажат нещо на Ричард, ще му помогнат. Но това не е сигурно. Надявах се да мога да го разбера и да помогна на Ричард. Той не обича загадките. За нещастие това тук е от типа разклонени пророчества и аз не мога да направя нищо.
— Разклонени, в смисъл, че съществуват няколко пътя?
— Да. Може да означава онова, което казва, или пък нещо съвсем различно. Разклонените пророчества в повечето случаи са почти безполезни. Ричард правилно е решил да не се оставя да бъде ръководен от него. Лаская се от мисълта, че е взел това решение, защото съм го обучил добре, но може и да се е водил просто от инстинкта си. Той притежава инстинктите на Търсач.
— Зед, защо просто не му кажеш всичко това, както го каза на мен? Нима той няма право да го знае?
Зед се загледа продължително в нощта.
— Трудно е за обясняване. Нали разбираш, Ричард притежава чувство за нещата. — Той се намръщи някак странно. — Стреляла ли си някога с лък?
Калан се усмихна. Тя сви колене, скръсти ръце върху тях и отпусна глава отгоре.
— Момичетата обикновено не правят такива неща. Когато бях малка, приемах това за извращение. Преди да започна да правя изповеди.
Зед се засмя тихо.
— Имала ли си някога възможността да почувстваш мишената? Успявала ли си някога да пренебрегнеш цялата шумотевица в главата си и да чуеш тишината, да усетиш къде ще се забие стрелата?