Дверите на Скръбния дом
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дверите на Скръбния дом». Краткое содержание книги:
В мините на Отатарал Фелисин, най-малката дъщеря на низвергнатия благороднически род Паран, мечтае за възмездие над сестра си, която я е осъдила на доживотна каторга. Бягството я отвежда на континента и в Рараку, където душата й ще се прероди и бъдещето й ще придобие яснота. Обявените вече за изменници Подпалвачи на мостове Фидлър и професионалният убиец Калам са решени да изпълнят клетвата си да върнат обсебената преди от божество Апсалар в отечеството й и да убият императрица Ласийн, но буреносните събития ще въвлекат и тях.
Междувременно Колтейн, новият пълководец на седма малазанска армия, повежда разбитите си, изтощени от войната легиони, в последно дръзко сражение, за да спаси живота на тридесет хиляди бежанци, и по този начин — да си осигури бляскаво място в историята на Империята.
Разположен в един великолепно описан свят, раздиран от безвластие и тъмна, неудържима магия, „Дверите на Скръбния дом“ е ужасяващата, жестока втора част на монументалната „Малазанска книга на мъртвите“.
Мащабен, съкрушителен роман за война, интриги и предателства, потвърждаващ, че Стивън Ериксън е разказвач със секващ дъха талант, въображение и оригиналност.
— Едва ли — отвърна капитанът между две оригвания. — Напуснахме пристанището на четвърт луна.
Калам се помъчи да си спомни предната нощ. Беше стоял на предния мостик, под блеснало от звезди чисто небе. Беше ли залязла вече луната? Не, тичаше към хоризонта, точно под върха на съзвездието, известно под името Камата. „Три четвърти луна. Но това е невъзможно.“
— Десет гъгрици на шепа — продължи капитанът. — Също толкова точно измерва прехода, колкото съскавеца. За две седмици правят около десет, освен ако брашното не е било гранясало от самото начало, обаче готвачът се кълне, че не е…
— Точно както би се заклел, че ни е сготвил вечеря — каза с усмивка Салк Елан, — макар коремите ни да реват, че това, което ядохме, е всичко друго, но не и храна. Все едно, благодаря ви, че разсеяхте объркването ми.
— Е, сър, тук ме жегнахте толкова остро, че острието ви кожа можеше да пробие, макар че моята е достатъчно дебела и съм си доста упорит — здраве му кажи.
„За какво, в името на Гуглата си говорят тия двамата, или по-точно — не си говорят?“
— Човек свиква да не вярва дори на ударите на собственото си сърце — забележете, аз бездруго не мога да броя до повече от четиринайсет, тъй че и да искам, и да не искам ще му изтърва дирята, а тъкмо следенето на дирята е това, за което говорим, стига да не греша.
— Капитане, думите ви ме отчайват — намеси се ковчежникът.
— Не сте единственият — подхвърли Салк Елан.
— Обиждам ли ви, сър? — Капитанът изгледа ковчежника с почервеняло лице.
— Дали ме обиждате? Не. Обърквате ме. Смея да кажа, думите ви ме водят до заключението, че не държите под контрол собствения си ум. Следователно, за да осигуря безопасността на този кораб, нямам избор…
— Нямал избор? — избухна капитанът и се надигна от стола си. — Нямал избор. Думи. Шепа пясък. Това, което ти се изплъзва между пръстите, може да те катурне! Ще ти дам аз на теб една безопасност, потна буца мас такава!
Калам се дръпна от масата, а капитанът налетя към вратата на каютата и почна да се бори с наметалото си. Салк Елан не помръдна от мястото си, наблюдаваше сцената с тънка усмивка.
След малко капитанът отвори рязко вратата и ревна команда на първия си помощник. Тръгна към камбуза и ботушите му затътнаха като юмруци, блъскащи по стена.
Устата на ковчежника се отвори и затвори няколко пъти. Накрая той прошепна:
— Какъв избор имам?
— Изборът не е ваш — провлече Елан.
Благородникът се извърна рязко към него.
— Не е мой ли? Че на кого е, ако не на този, комуто е поверена съкровищницата на Ейрън?
— Така се наричало официално значи? Какво ще кажете за мошеническата плячка на Пормквал? Ония восъци на сандъците долу са с печата на Върховния юмрук, а не с имперския скиптър…
„Значи си слизал в трюма, Салк Елан? Интересно.“
— Посягането на тези сандъци се наказва със смърт — изсъска ковчежникът.
Елан се изсмя презрително.
— Вършите мръсната работа на един крадец. Какъв сте самият вие тогава?
Благородникът пребледня, стана и излезе.
Салк Елан погледна Калам накриво.
— Е, навъсен мой приятелю, какво ти е мнението за нашия капитан?
— Едва ли ще го споделя с теб — избоботи Калам.
— Непрекъснатите ти усилия да ме избягваш са просто детински.
— Иначе щях просто да те убия.
— Колко неучтиво от твоя страна, Калам. След всичките усилия, които положих за теб.
Убиецът се надигна.
— Бъди сигурен, че ще си върна дълга, Салк Елан.
— Можеш да го направиш само с компанията си — интелигентните беседи на борда на този кораб нещо трудно се получават.
— Ще помисля от съчувствие — отвърна Калам и тръгна към вратата на каютата.
— Преценката ти за мен е погрешна, Калам. Аз не съм ти враг. Всъщност двамата много си приличаме.
Убиецът спря на прага.
— Ако търсиш приятелство между нас, Салк Елан, току-що много се отдалечи с последната си забележка.
Излезе на палубата. Навсякъде кипеше трескава дейност. Едни моряци ковяха дъски, други оглеждаха такелажа, трети вдигаха платна. Беше десетата камбана и нощното небе беше затулено с облаци, ни една звезда не се виждаше.
Капитанът се спря при Калам.
— Какво ти казах аз? Изгубила си е блясъка!
Идваше шквал — убиецът го усети по вятъра, завихрил се над кораба, сякаш въздухът място не можеше да си намери.
— От юг — изсмя се капитанът и плесна Калам по рамото. — Ще се обърнем срещу преследвачите си, и не само ние! Бурята ще ги спре, на предната палуба гъмжи от пехотинци, ще ги шибнем в гърлата. Гуглата да ги вземе дано, крадците му ухилени проклети, ще видим как ще им замръзнат усмивчиците, като ги перне късият меч през лицето, а? — Наведе се и лъхна Калам с миризмата на вкиснато вино. — Виж си камите, човече, тая нощ ще е на живот и смърт, няма начин. — Изведнъж се навъси, обърна се рязко и взе да крещи на хората си.