Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Коруин — каза Ганелон, — мислих доста…
Въздъхнах.
— Да?
— … за сина на Рандъм. Ако съдя от начина, по който вашето семейство се възстановява, предполагам, че е напълно възможно да е оцелял и вече да е съвсем здрав.
— Иска ми се да вярвам в това.
— Не бързай чак толкова.
— Какво имаш предвид?
— Доколкото разбрах, след като е израснал в Ребма по този начин, Мартин не е имал почти никакви контакти с Амбър и останалите от семейството.
— И аз така мисля.
— Всъщност, освен Бенедикт и Луела в Ребма, единственият друг човек, с когото явно се е свързал би трябвало да е същият, който го е и намушкал — Блийс, Бранд или Файона. Струва ми се вероятно да има доста изкривена представа за семейството.
— Сигурно — отвърнах. — И то не без основания, ако правилно разбирам накъде биеш.
— Явно разбираш. Изглежда твърде вероятно не само да се страхува от семейството, но също така и да има зъб на повечето от вас.
— Напълно възможно е — съгласих се.
— Смяташ ли, че той би могъл да се съюзи с врага?
Поклатих глава.
— Не, ако знае, че той е оръдие в ръцете на шайката, която се опита да го убие.
— Но дали наистина е така? Кой знае… Казваш, че Бранд се е изплашил от каквото там споразумение са имали със сбирщината от черния път и се е опитал да се измъкне. Ако наистина са толкова силни, чудя се дали Файона и Блийс не са се превърнали в техни оръдия? В такъв случай е логично Мартин да се стреми към нещо, което да му даде власт над тях.
— Прекалено много предположения, струпани едно върху друго.
— Врагът явно знае доста за вас.
— Така е, защото разполага с няколко изменника, които му дават уроци.
— Възможно ли е те да са разказали всичко онова, което каза, че е знаела Дара?
— Добро попадение — отвърнах, — но е много трудно да се прецени. — Освен за историята със семейство Тисайс, която ми хрумна веднага. Реших засега да запазя това за себе си, за да разбера накъде точно биеше той, вместо сам да го отдалечавам по допирателната. Така че, продължих: — Мартин едва ли е в състояние да им каже кой знае какво за Амбър.
Ганелон замълча за миг. После отвърна:
— Имаше ли възможност да провериш онова, което те попитах тогава на гроба ти?
— Кое?
— Дали Фигурите могат да бъдат подслушвани. Сега, когато знаем, че Мартин е имал своя колода…
Този път беше мой ред да замълча, докато от лявата ми страна едно малобройно семейство от мигове пресичаше пътя ми, в колона по един и ми се плезеше подигравателно.
— Не — отвърнах най-после. — Нямах възможност.
Изминахме доста голямо разстояние, преди той да продължи:
— Коруин, нощта, когато върна обратно Бранд…?
— Да?
— Каза, че след това си обмислил действията на всеки един поотделно, опитвайки се да разбереш кой точно те е наръгал и че едва ли някой от тях е имал възможност за подобен акробатичен номер при времето, с което са разполагали.