Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Рандъм се обърна към мен.
— Коруин, имам нужда от кон. Казваш, че Звездин е минал през много пътувания из Сенките…
— Сутринта бе много изтощителна за него.
— Не беше чак толкова изморително. По-скоро се поуплаши, но вече изглежда добре. Ще ми го заемеш ли?
Преди да успея да му отговоря, той се извърна към Бенедикт.
— Ще ме заведеш, нали?
Бенедикт се поколеба за миг.
— Не знам какво повече би могло да се научи… — започна той.
— Каквото и да е! Всичко, което биха могли да си спомнят — нещо, изглеждало тогава съвсем маловажно, сега може да се окаже от огромно значение, като се има предвид онова, което вече знаем.
Бенедикт погледна към мен. Кимнах с глава.
— Може да язди Звездин, ако искаш да го заведеш дотам.
— Добре — отвърна Бенедикт и стана. — Ще взема коня си.
Той се извърна и се насочи към мястото, където бе вързан огромният жребец.
— Благодаря ти, Коруин — каза Рандъм.
— Ще ти позволя да ми направиш една услуга в отплата.
— Каква?
— Дай ми назаем Фигурата на Мартин.
— За какво ти е?
— Просто ми хрумна нещо. Прекалено сложно е, за да ти го обяснявам, щом искаш да тръгваш. Няма да има никаква вреда от него, все пак.
Той прехапа устни.
— Добре. Но си я искам обратно, когато си върнем.
— Естествено.
— Това ще ти помогне ли да го откриеш?
— Може би.
Рандъм ми подаде картата.
— Обратно в двореца ли се връщаш? — попита той.
— Да.
— Ще кажеш ли на Вайъли какво се е случило и къде съм отишъл? Тя ще се тревожи за мен.
— Разбира се. Ще й кажа.
— Ще се грижа добре за Звездин.
— Знам. На добър час.
— Благодаря.
Яздех Огнедишащ змей. Ганелон вървеше пеша. Той бе настоял. Движехме се по същия път, по който бях тръгнал да преследвам Дара в деня на битката. Заедно с наскорошните разкрития, този факт по всяка вероятност ме накара отново да се замисля за нея. Извадих чувствата си от праха на забравата и ги разгледах внимателно. Осъзнах, че въпреки игричките, които си бе играла с мен, убийствата, за които без съмнение бе осведомена или дори замесена, както и явно изявените й намерения по отношение на царството, тя все още ме привличаше и изпитвах нещо повече от просто чисто любопитство. Всъщност, не бях истински изненадан да открия това. Нещата бяха изглеждали горе-долу по същия начин и последния път, когато бях направил внезапна проверка в казармата на чувствата си. Тогава се почудих каква ли доза истина можеше да има в моите последни видения от изтеклата нощ, в които възможността, произходът й да води началото си от Бенедикт, бе вече установена. Наистина съществуваше физическа прилика и аз бях почти убеден в думите й. В призрачния град, естествено, сянката на Бенедикт бе признала за вярно всичко това, вдигайки новата си странна ръка в нейна защита…
— Какво смешно има? — попита Ганелон, както си вървеше от лявата ми страна.
— Ръката — отвърнах, — която попадна у мен в Тир-на Ногт. Тревожех се, че може да има някакво скрито значение, някаква непредсказуема сила на провидението, след като премина по този начин в нашия свят от мястото на загадките и сънищата. Но тя не изтрая дори и един ден. От ръката не остана и помен, когато Лабиринта унищожи Яго. Всичките вечерни видения просто се изпариха.
Ганелон си прочисти гърлото.
— Е, явно не е точно така, както ти смяташ — заяви той.
— Какво искаш да кажеш?
— Тази причудлива ръка не беше в дисагите на Яго. Рандъм я натовари в твоите. В тези на Рандъм беше храната и след като се наядохме, той отново прибра съдовете в собствените си дисаги, но без ръката. Нямаше място.
— О — възкликнах аз. — Значи…
Ганелон кимна.
— Значи сега тя е при него — довърши мисълта ми той.
— Ръката, заедно с Бенедикт. По дяволите! Това никак не ми харесва. Тя се опита да ме убие. Никой досега не е бил нападан в Тир-на Ногт.
— Но Бенедикт… с Бенедикт всичко е наред. Той е на наша страна, дори и да имате някакви различия в момента. Не е ли така?
Не му отговорих.