Прагът на вечността [bg]

Хрушчов беше презрителен.

— Александър Шелепин не е готов да бъде ръководител — започна той. Шелепин беше заместник-председател на Министерския съвет и бивш председател на КГБ.

— Николай Подгорни е тесногръд. А и Брежнев не е подходящ. Ти знаеш ли, че едно време му викаха Балерината?

— Не — отвърна Димка.

Трудно беше да си представиш някой по-малко приличен на танцьор от пълния, тежък Брежнев.

— Преди войната, когато беше секретар в Днепропетровска област.

Димка разбра, че от него се очаква да зададе очевидния въпрос.

— Защо?

— Понеже всеки можеше да го завърти! — обясни Хрушчов. После се засмя сърдечно и облече сакото си.

Значи превратът бе посрещнат с шега. Димка изпита облекчение, че не го упрекват, задето вярва на глупави доноси. Първото му притеснение обаче бе изместено от друго. Беше ли усетът на Хрушчов верен? В миналото инстинктите му не го бяха лъгали. Наталия обаче винаги научаваше новините първа, а Димка никога не я бе хващал в грешка.

След това Хрушчов поде друга песен. Лукавите му селски очички се присвиха и той попита:

— Тези заговорници имат ли причина за недоволството си? Анонимният доносник трябва да ти е казал.

Този въпрос беше неудобен. Димка не смееше да каже на Хрушчов, че останалите го смятат за луд. Той се захвана да импровизира отчаяно и изтърси:

— Реколтата. Обвиняват Ви за миналогодишната суша.

Надяваше се това да е толкова невероятно, та да не е обидно.

Хрушчов не се засегна, а се разгневи.

— Нуждаем се от новите методи! — ядоса се той. — Трябва да слушат Лисенко!

Той се заплете с копчетата на сакото си, а после остави на Тепер да го закопчае.

Димка запази лицето си безизразно. Трофим Лисенко бе шарлатанин в науката, хитър пробивен тип, спечелил благоволението на Хрушчов, въпреки безсмислието на работата си. Обещаваше високи добиви, които не се появяваха, но успяваше да убеди политическите ръководители, че противниците му са „противници на прогреса“ — обвинение, тъй фатално в Съветския съюз като етикета „комунист“ в САЩ.

— Лисенко извършва експерименти с крави — продължи Хрушчов. — Противниците му използват плодови мушици! Че кой дава и пет пари за плодовата мушица?

Димка си припомни как вуйна му Зоя обясняваше за научните изследвания.

— Струва ми се, че гените се развиват по-бързо в плодовите мушици.

— Гени? — обърна се Хрушчов. — Глупости! Никой не е виждал гени.

— Никой не е виждал и атом, но онази бомба унищожи Хирошима.

Димка съжали за думите си веднага щом те излязоха от устата му.

— Какво знаеш ти за това? — провикна се Хрушчов. — Та ти като папагал повтаряш каквото си чул! Безскрупулни хора използват невежи като теб, за да сеят лъжите си.

Той размаха юмрук.

— Ще имаме по-добри реколти. Ще видиш! Върви си.

Хрушчов профуча покрай Димка и излезе от стаята.