Политичестки ред и политически упадък [bg]

Как електоратите в демократични страни предоставят на своите правителства подходяща степен на свобода на действие, същевременно запазвайки своя строг контрол над политиките и целите, които бюрокрациите са предназначени да водят и постигат? Каквото и да предполага бюрократичната автономия, тя в никакъв случай не е свързана с прехвърляне на отговорността за вземане на решения върху „експертите“, които знаят по – добре от обществото като цяло кое е най – доброто решение. Ако използваме пример от военната сфера, командирът на взвод няма думата при определяне на стратегията; това е отговорност на генералите. В демократичната държава генерали са хората.

Демократичната отчетност играе решаваща роля за правилното функциониране на една политическа система, тъй като тя е в основата на властта, т. е. обуславя нейната легитимност. Държавата разполага със средства да налага принудително подчинение, историческите примери за което са безброй. Но управлението е по – ефективно, когато гражданите се придържат към законите и политиките доброволно, защото са убедени в легитимността на системата.

Значението на легитимността илюстрирам в том 1 с разликите между Англия и Франция след Славната революция през 1688 – 1689 г. В Англия се утвърждава принципът „никакви данъци без представителство“, което означава, че държавата разполага само с одобрените от Парламента приходи, осигурявани от най – богатите данъкоплатци. През десетилетията след 1689 г. рязко скачат както процентът на събираните данъци, така и обезпечеността на английския държавен дълг. За разлика от това Франция има много по – принудителна данъчна система, а богатите могат да се освободят от плащането на данъци и армията много често бива мобилизирана да събира насила данъци от селяните. Като процент от БВП събираните френски данъци са минимална част от събираните в Англия. В резултат на това през XVIII в. френските публични финанси рухват, а, разчитайки на по – малката си ресурсна база, Великобритания побеждава Франция в поредица от войни, които се водят до Френската революция.

Възприеманата легитимност е важно условие за ефективността на управлението, тъй като то винаги разчита на недържавни участници при постигането на обществените цели. Много хора смятат, че аутсорсингът, публично – частните партньорства и предоставянето на социални услуги от страна на религиозни групи са иновации от края на XX в. Но публично – частното сътрудничество има дълга история. В Европа социални услуги като регистрация на населението и подпомагане на бедните по традиция се осъществяват от Църквата, а държавата поема тези функции едва през миналия век. Английската и нидерландската колониална експанзия се осъществяват от публично – частни организации като Източноиндийските компании, които действат заедно с правителствата. Стайн Ринген посочва, че след 1961 г. военните режими в Южна Корея много разчитат на подкрепата на частни организации, а не само на гигантски корпорации като „Самсунг“ и „Хюндай“.

Колкото е по – заможна, по – образована и по – информирана една нация, толкова по – трудно бива управлявана. Когато хората установят, че могат да мислят сами за себе си или че знаят неща, които правителството не знае, много по – трудно се подчиняват. Всеобхватната социална мобилизация в резултат на възхода на средните класи води до разпространението на формалната демокрация по целия свят през последните четири десетилетия. Но това поражда и предизвикателства за демократични системи, които се възприемат като безотговорни и неотзивчиви към своите граждани.