Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Не ми казвайте къде ще ме погребете — заяви изведнъж той. — Не искам да зная.
И се отстрани от прозореца. Отиваше си старата кралица; много бяха тревогите й… Сигурно е доволна, че се е отървала от тях!
Емили взе четките за коса.
— Има малко време да ти пригладя косата, преди да дойдат — каза тя. — Трябва да изглеждаш колкото е възможно по-добре, Джеймс.
— О! — отвърна той. — Казват, че била хубавичка.
Срещата на Джеймс с новата му снаха стана в трапезарията. Когато Анет влезе, той седеше до камината. Подпря се на облегалките на креслото и бавно се надигна. Леко приведен, безукорен в своя редингот, тънък като евклидова линия, той пое ръката на снаха си; а загрижените очи в набръчканото лице, загубило вече своята руменина, я загледаха неуверено. Малко топлота, отразена от нейната младост, озари и погледа, и бузите му.
— Как сте? — запита той. — Били сте да видите кралицата навярно? Добре ли пътувахте през Ламанша?
Така посрещна тази, от която очакваше наследник на своето име.
Втренчила очи в него — така слаб, побелял и безупречен, — Анет промълви на френски нещо, което Джеймс не разбра.
— Да, да — отвърна той, — предполагам, че сте огладнели. Позвъни, Соумс; няма да чакаме оня приятел Дарти.
Но тъкмо в тоя миг пристигна и семейство Дарти. Монтегю не бе пожелал да промени привичките си, за да види „старите“. Поръча си рано-рано чаша коктейл и „понадзърна“ в пушалнята на Айсиум, откъдето Уинифред и Имоджин трябваше на връщане от парка да го вземат, за да дойдат заедно тук. Тъмните му очи се спряха на Анет с изненада и задоволство. Тоя приятел Соумс бе пипнал нова красавица! Какво ли намираха жените у него? И тази ще му изиграе, разбира се, същия номер като първата; но междувременно му е провървяло! И той засука мустак: за девет месеца домашен покой на Грийн Стрийт си бе върнал почти напълно някогашната външност и самонадеяност. Въпреки ласкавите старания на Емили, спокойствието на Уинифред, любопитната приветливост на Имоджин, старанието на Дарти да се прояви и загрижеността на Джеймс да й поднасят всичко най-хубаво, Соумс чувстваше, че обядът не беше успешен дебют за съпругата му. И побърза да си отидат.
— Този monsieur Дарти — каза Анет във файтона, — le n’aime pas ce type-la!207.
— Разбира се! — отвърна Соумс.
— Сестра ти е много мила, а девойчето е хубавичко. Баща ти е много стар. Майка ти има сигурно много грижи с него; не бих искала да съм на нейно място.
Соумс кимна на тази проницателна, ясна, студена разсъдливост у младата му жена; но тя го и поразтревожи малко. Може би му мина през ум: „Когато аз стана на осемдесет, тя ще бъде едва на петдесет и пет и ще има много грижи с мене.“
— Трябва да те заведа още у едни роднини — каза той; — те ще ти се видят странни; но не можем да ги отминем. След това ще вечеряме и ще отидем на театър.
С тези думи я подготви той за посрещането у Тимоти. Но тук беше съвсем друго! Всички бяха очаровани, че след толкова време виждат отново Соумс; а това трябва да е Анет!
— Много сте хубавичка, мила; дори премного млада и хубавичка за милия ни Соумс, нали? Но той е много внимателен и грижлив… чудесен съм… — Леля Джули се сепна и замълча, като целуна Анет точно под очите — по-късно ги описа на Франси, която намина за малко:
— Сини като синчец и толкова хубави, че ми се искаше просто да ги целуна. Милият Соумс наистина разбира от красота. Със своята френска — а при това и не съвсем френска! — външност тя е наистина хубавичка… макар че не е така изискана и очарователна… като Айрин. Защото Айрин беше наистина очарователна, нали? С бялата си кожа, тъмните очи и косата couleur de208… как се казваше? Все го забравям.
— Feuille morte209 — подсети я Франси.
— Разбира се, на сухи листа… Странен израз! Спомням си, когато бях още момиченце, преди да дойдем в Лондон, имахме една малка хрътка, не ловджийска, а „за разходка“ — се казваше тогава. Тя имаше кафяво петно на главата, бели гърди и чудесни тъмнокестеняви очи — същинска лейди.
— Вярвам, лельо — прекъсна я Франси. — Само че не виждам никаква връзка…
— О! — извика почти възбудено леля Джули. — тя беше така очарователна, с тия очи и козина, разбирате ли… — Изведнъж замълча, сякаш бе изтървала нещо неуместно, и добави неочаквано: — Feulle morte! Запомни, Естер!
Двете сестри дълго и сериозно обсъждаха въпроса дали трябва да повикат Тимоти.
— О, не се безпокойте — каза Соумс.
— Не е никакво безпокойство; но той може да се поразтревожи, като чуе, че Анет е французойка. Много се бе наплашил от оная история с Фашода. И мисля, че ще бъде по-добре да не се излагаме на подобна опасност, Естер. По-добре да запазим Анет само за нас — така ще бъде по-приятно. А ти как си, Соумс? Успокои ли се вече след…
207
Не харесвам тоя сорт.
208
Цвят на… (фр.).
209
Сухи листа (фр.).