Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Естер побърза да я прекъсне:
— Как намирате Лондон, Анет?
Соумс зачака неспокойно отговора, който прозвуча разумно и уверено:
— О, аз познавам Лондон. Посещавал съм го и друг път.
Той не бе дръзнал да й заговори досега за ресторанта. Французите имат по-други разбирания за аристократизма и на нея би се сторило може би смешно да не споменава занятието на майка си; възнамеряваше да зачекне въпроса едва след сватбата; но сега съжаляваше, че не бе го сторил по-рано.
— А коя част от Лондон познавате най-добре? — запита леля Джули.
— Сохо — отвърна простичко Анет.
Соумс стисна зъби.
— Сохо? — повтори леля Джули. — Сохо?
„Целият род ще го научи“ — помисли Соумс.
— Това е един почти напълно френски и твърде интересен квартал — каза той.
— Да — промълви леля Джули. — Чичо ти Роджър имаше едно време доста къщи там; спомням си, че трябваше винаги да вади наемателите си.
Соумс насочи разговора към Мейпълдърм.
— Вие, разбира се — обади се леля Джули, — ще побързате да се приберете там. Ние очакваме с такова нетърпение да видим Анет с някое мъничко…
— Джули! — прекъсна я отчаяно леля Естер, — позвъни за чая!
Соумс не се осмели да дочака чая и побърза да отведе Анет.
— Аз на твое място не бих споменавал за Сохо — каза той във файтона. — Тази част на Лондон не се ползува с много добро име; освен това ти нямаш вече нищо общо с ресторантьорството; искам да кажа — добави той, — че ще те въведа в по-друго общество; а пък англичаните са ужасни сноби.
Анет разтвори широко светлите си очи; по устните й се плъзна усмивка.
— Така ли? — попита тя.
„Хм! — помисли Соумс. — Това се отнася за мене!“ Погледна я настойчиво. „Тя е човек със здрав разум — каза си той. — Ще трябва да я накарам веднъж за винаги да разбере.“
— Слушай, Анет, това е нещо съвсем просто, само че се налага да го разбереш. У нас се смята, че хората от свободните професии и тези, които не работят нищо, стоят по-високо от търговската класа, като се изключат, разбира се, най-богатите търговци. Много глупаво може би, но е така. Занятието може да е много почтено и все пак ви излага; не ще можете вече да се явявате в добро общество, да се радвате на познанство с видни хора… Това е то!
— Разбирам — отвърна Анет. — Така е и във Франция.
— О! — промълви Соумс с облекчение, а в същото време и някак смутен. — Класата е, разбира се, нещо много важно!
— Да — съгласи се Анет. — Comme vous êtes sage!210
„Чудесно! — помисли Соумс, като гледаше устните й — Само че е доста хаплива.“ Той не знаеше френски толкова добре, за да се засегне от това, че не му говореше на ти. Прегърна я и промълви, като изговаряше полека и старателно всяка дума:
— Et vous êtes ma belle femme.211
Анет се отдръпна със смях.
— Oh, non! — каза тя. — Oh, non! Ne parlez pas français, Соумс!212 А какво очаква онази стара дама, леля ти?
Соумс прехапа устни.
— Господ знае — отвърна той. — Тя винаги измисля нещо.
Но сам знаеше по-добре от господа.
Затихнало въодушевление
Войната се проточи; според Никълъс щяла да струва най-малко триста милиона! Имаше сериозна опасност за увеличаване данъка върху дохода. Но срещу парите си щяха да получат веднъж завинаги цяла Южна Африка. И макар към три часа собственическият инстинкт да се чувстваше здраво разтърсен, на закуска се съвземаше със съзнанието, че на този свят нищо не се получава даром. Хората се занимаваха, общо взето, с работите си, сякаш не съществуваха война, концентрационни лагери, неуловимият де Вет213 или недоволството на Европа, с една дума — нищо неприятно. Всъщност настроението в Англия можеше да се сравни с картата на Тимоти, защото Тимоти не местеше вече флагчетата, а те не мръдваха сами нито назад, нито дори напред, както би трябвало да се движат.
Затишието се разпростря: обзе и Форсайтовата борса, където се чувстваше обща неувереност за бъдещето. Съобщението в колоната за женитби в „Таймс“: „Джолиън Форсайт за Айрин, единствената дъщеря на професор Ерън“ предизвика съмнение дали Айрин е правилно назована. Но все пак изпитаха облекчение, че не е казано: „«Айрин, бившата съпруга» или «Айрин, разведената съпруга» на Соумс Форсайт“.
210
Колко сте мъдър (фр.).
211
А вие сте моята прелестна жена.
212
О, не! О не говорете на френски, Сомс!
213
Де Вет, Христианс (1854–1922) — бурски генерал и държавник, ръководител на партизанската война.